При възпитанието и самовъзпитанието човек трябва да се ръководи от правилото: благото, към което то и се стреми, да бъде благо и за неговия ближен.

Що се отнася до храненето, съзнанието на всички същества е будно. Понякога едно и също насекомо се храни с различни храни, в зависимост от формата, в която се намира. Например, гъсеницата се храни с листа, а пеперудата, която излиза от същата гъсеница, се храни със сокове, с нектара на цветята. Затова казваме, че това, от което гъсеницата живее, от него пеперудата умира; и това, от което пеперудата живее, от него гъсеницата умира. Оттук можем да извадим заключението: колкото по-чиста и фина е храната на някое същество, толкова по-възвишен е неговият живот. Това не се отнася до пеперудата, защото в нейния живот има постепенно слизане и качване: като снесе яйцата си, от тях не се излюпват пеперуди, но - гъсеници. Значи, пеперудата пак се връща в стария живот. Това се дължи на известно отклонение, което става в живота на всички живи същества. Разликата между тях се заключава в степента на това отклонение. Ето защо, в ранната си възраст синът не прилича на баща си, нито дъщерята на майка си. В морално отношение те стоят по-ниско от баща си и майка си. Впоследствие те изработват качествата на родителите си. Изобщо, всички хора в проявите си са деца, а в стремежите си - възрастни. Като деца, те често правят пакости. Като възрастни, те грешат по-малко. Гъсеницата прави ред пакости на дърветата, но пеперудата не причинява толкова пакости. Съвременните хора - хората на петата раса, в пътя на развитието си, минават през всички ония състояния, през които са минавали, докато дойдат до днешното си положение. С това се обясняват престъпленията и грешките, които вършат. Те са резултат от атавистически състояния. Попадне ли в една по-ниска фаза на развитие от тази, в която днес се намира, каквото да говорите на човека, както да му проповядвате, той ще извърши някаква грешка, ще постъпи според своя морал. Намери ли се пред отворена каса, той веднага ще се изложи на изкушението да бръкне вътре. Без голяма борба и колебание той бърка в касата, изважда една сума и се оправдава с думите: И аз трябва да живея. В това отношение той е подобен на гъсеница. Сложете една копринена буба на черничев лист и кажете и да не яде от него. Без никакво колебание, тя ще се нахвърли на листа и спокойно ще започне да яде. Има ли закон в природата, който да ограничава постъпката на бубата, или на човека, който се е намерил пред отворена каса? Такъв закон в природата не съществува. Тя не ограничава нито гъсеницата да яде листа, нито човека, който бърка в чужда каса. Обаче, човешките закони ограничават гъсениците, които нападат листата на дърветата, както и хората, които бъркат в чужди каси. Човешкият живот е последствие на нещо и води след себе си друго последствие. Следователно, докато не се освободи от условията на гъсеницата, човек не може да мине в живота на пеперудата. За тази цел той трябва да работи върху себе си, да превъзмогне една форма и да мине в друга, по-висока от нея. Човек прилага ред възпитателни методи върху себе си, но въпреки това, все още не може да дойде до познаване на истината. При възпитанието и самовъзпитанието човек трябва да се ръководи от правилото: благото, към което то и се стреми, да бъде благо и за неговия ближен. Тогава, при каквито трудности да се натъква за постигане на известно благо, и другите хора ще имат сила да го следват, защото виждат, че и той сам се натъква на изпитания и мъчнотии.

Новото в живота,
ООК - София, 19.2.1930г.