Ако в душата си разбираш и съзнаваш идеята за братство, а в ума и в сърцето си не я допущаш, ти нищо не допринасяш. Всяка идея трябва да се изявява и външно, и вътрешно.

Днес навсякъде се проповядва идеята за братство и равенство. В желанието на хората да се подобри живота им тази идея е взела широки размери. Всеки проповядва на другиго, че човек за човека трябва да бъде брат, но въпреки това не се постига нещо реално. Защо? Защото се проповядва само, а не се живее. Добрият човек разбира тази идея и я прилага. Да проповядваш идеята за братство преди всичко ти трябва да съзнаваш, че всички хора произлизат от един и същ корен. И тогава, колкото право имаш ти да благуваш, толкова право има и твоят ближен. Обаче, ако в душата си разбираш и съзнаваш идеята за братство, а в ума и в сърцето си не я допущаш, ти нищо не допринасяш. Всяка идея трябва да се изявява и външно, и вътрешно. Щом проповядваш една идея, ти непременно трябва да я прилагаш. Ако само говориш без да прилагаш, ти ще внесеш нещо криво в умовете на хората. Братство и равенство съществува само между разумни хора. Глупавият и лош човек не разбира тази идея. В притчата за самарянина Христос показва кой може да бъде ближен на човека. Разумният и добър човек е вашият ближен. Който ви прави добро, той е ваш ближен. Не можете ли да направите добро на някой човек, вие не сте негов ближен. Ближният помага на слабите, на страдащите, на онеправданите. Ближният се познава в нужда. Ближният е същевременно и ваш приятел. Следователно, като говорите за своя ближен, трябва да знаете кой е той. Вие можете да наречете ваши ближни само добрите, праведните, светите хора, които имат пред вид благото на целия свят. Крадецът, разбойникът, лошият човек не са. ваши ближни. Един ден, когато се обърнат към Бога, когато бъдат готови на всички жертви, и те могат да бъдат ваши ближни, но днес трябва да стоите далеч от тях. Те живеят изключително за себе си и се движат в рамките на крайния егоизъм.

Израз на Божествените идеи,
ООК - София, 11.2.1931г.