Задачата на природата е да застави хората да работят и да мислят. Мисълта, като процес, е свързана с яденето. Както при яденето, човек трябва да асимилира и мислите си, да се ползва разумно от тях. От мислите на човека зависи неговото бъдеще. Мисленето е единственият процес, който човек върши изключително за себе си. Той яде за стомаха си, диша за дробовете си, а мисли само за себе си. Като мисли, човек плаща труда и работата на стомаха и на дробовете си. Каквото задържи той от своите мисли, това е неговата заплата. Някои ще възразят, че имат право да ядат и да дишат. Ако дадат на стомаха да яде, той ще яде; ако дадат на дробовете на дишат, ще дишат. Обаче човек има право и да мисли. Мисленето е единственият процес, който продължава и след смъртта. Като замине за другия свят, човек нито яде, нито диша, но мисли. И тъй, същественото нещо в живота е мисълта. – „Ама трябва да ядем!“ – Съгласен съм. – „Трябва да дишаме.“ – И с това съм съгласен. Същественото обаче е мисълта. Правата мисъл е вечна. Тя следва човека навсякъде. Щом е така, мислете право, за да имате ясна представа за живота и да се ползвате от него. Не е достатъчно само да усещаш светлината на ума и топлината на сърцето, но трябва да ги възприемаш и обработваш в себе си, за да се ползваш от тях. Ето защо, правата мисъл е ценна за човека дотолкова, доколкото да му разкрие живота във всичките негови вътрешни и външни прояви.
Милосърдие и користолюбие / Линиите на милосърдието и користолюбието. Отвесът на правата мисъл,
МОК - София, 26.9.1930г.
