Ако сами не се насърчавате, отвън никой не може да ви насърчи.

Какво се изисква от съвременния човек? – Правилни отношения към себе си и към окръжаващите. Това значи да има той свобода на мисълта, да не се ограничава сам, както се ограничава ученикът, който получава единица. Трябва ли човек да мисли, че е неспособен, че нищо няма да излезе от него? – Тази мисъл ограничава човека. Той сам си пише единица и си внушава, че е неспособен. Човек сам трябва да се насърчава. Още със ставането си от сън, кажете си: „Аз съм добър и способен човек. Не съм проявил още способностите си, но един ден ще ги проявя. Днес съм неизлюпено яйце, но когато намеря квачката, която е определена да ме измъти, от мене ще излезе човек с дарби и способности“. Ако сами не се насърчавате, отвън никой не може да ви насърчи. Това е един от методите на самовъзпитанието. И тъй, ако искате да се самовъзпитавате, дръжте в ума си положителни мисли и в сърцето си – положителни чувства, както за себе си, така и за своите ближни. Всичко отрицателно турете настрана, далеч от себе си. Природата е положителна, и ние трябва да бъдем положителни. Тя е вложила в човека ред дарби и способности. Той трябва да работи, да прояви своите дарби и да се убеди, че е способен и даровит. Защо да не мисли, че някога ще стане гениален? Мислете върху това, без да разправяте на хората, че ще станете гений. Мислете и работете върху себе си. За онзи, който се учи и работи, всичко е постижимо: и талантлив, и гениален може да стане. Ще кажете, че не сте щастливи. Мислете, че сте щастливи. Ако в даден момент сте нещастен, в същия момент друг някой е щастлив. Радвайте се на неговото щастие, за да бъдете един ден и вие щастливи. Щом сте нещастен, свържете се мислено с щастливия. По този начин ще можете да се развивате правилно. Когато гладният се свърже със сития, последният получава подтик за работа. Той съзнава, че без работа няма хляб, и удвоява своята активност. Значи гладът внася подтик за работа в света. Ситият има капитали, а гладният – идеи. Гладът в човека няма отношение само към хляба, но и към известни мисли и чувства. Човек изпитва глад към науката, към музиката, към изкуството и т.н. Този глад наричаме „стремеж“.

Правилни отношения / Правилните отношения. Добрата педагогика,
МОК - София, 31.10.1930г.