Човек трябва да се познава, да изучава линиите на лицето си, да знае, как е работил в миналото си и какво му предстои в бъдеще. Ако лицето му има правилни черти, а челото е добре развито, това показва, че и той е работил върху себе си, но и ангелите са работили върху него. Те са влели нещо свое в него, вследствие на което са оформили лицето му. Това наричаме прилив на ангелския живот в човешкия. Човек пък оставя нещо от себе си в животните. Това, което за човека е отлив, за животните е прилив. И това, което за ангелите е отлив, за човек е прилив. Значи, между животните, хората и ангелите има непреривна връзка. Миналото на човека е отлив, а бъдещето - прилив. Той трябва да използува тези две сили в Природата, от една страна, да се справя с недостатъците, които носи от миналото, а от друга, да се стреми към възможностите на бъдещето. Например, отслабването на паметта се дължи на миналия живот на човека, който е изопачил чувствата си. Неестествените чувства стават причина за отслабване на паметта. Като ял и пил много, човек придобил едно отрицателно качество - лъжата. Който много яде и пие, много лъже. Значи, произходът на лъжата се крие в яденето.