Видите ли, че някой много роптае против страданията и изпитанията си, ще знаете, че той е още в началото на мъчнотиите си. Той трябва много да страда, да се смекчи характерът му, да се разкае и след това да започне смиряването му

В една народна приказка се разказва, как Бог и свети Петър обикаляли света, слизали между хората, да видят, как живеят. Като обикаляли градове и села, те попаднали в един краен квартал и влезли в една бедна къща да пренощуват. Домакините, прости и сърдечни хора, ги приели добре, сложили им да вечерят и след това ги поканили да си починат. Доволен от приема на добрите домакини, на излизане от техния дом, св. Петър се обърнал към Бога с думите: Господи, защо не помогнеш на тези добри хора, да се освободят от сиромашията си? – Да бъде според желанието ти! – казал Бог. Веднага малката бедна къщичка се превърнала в голяма къща, добре наредена, а домакините – богати господари, добре облечени и обиколени с много слуги. Домакинът, потънал в богатство и разкош, се предал на лек живот, на ядене и пиене. Ял, пил и нищо не работил. Бог и св. Петър продължили обиколката си по света. След няколко години те попаднали в същия град, дето някога посетили бедното семейство, и св. Петър пожелал да отидат при тях, да видят, как живеят сега, като богати. Почукали на вратата на богатата къща, и скоро се показала добрата домакиня. Тя ги приела любезно, нагостила ги и ги оставила да пренощуват в дома й, като странници, дошли от далечен път. Лицето й било посърнало, тъжно, като на човек, който страда и се мъчи. Като им посочила стаята за нощуване, побързала да ги предупреди, че ако чуят сред нощ някой да вика, да тропа и да буйствува, да не се стреснат. – Това е мъжът ми, добавила тя скръбно: той пие, връща се пиян и не може да се въздържа – прави големи пакости. Като легнали да спят, Бог казал на св. Петър: Легни ти на края, към вратата, аз ще легна навътре. Едва заспали, те чули тропане, викове, буйство – мъжът пристигнал от гуляй. Той отварял вратите на всички стаи, удрял, блъскал, сам не знаял, какво иска. Най-после той влязъл в стаята, дето били гостите. Като видял, че чужд човек спи в леглото, той взел една тояга и го набил добре: Ще ти дам да разбереш, как се спи в чужд дом, без мое знание. Като поутихнал малко, св. Петър казал на Господа: Хайде да сменим местата си, да не дойде втори път, пак да ме набие. Сменили местата си. Обаче, домакинът не се успокоил окончателно. Той пак се върнал в същата стая и си казал: Чакай, да му ударя още няколко тояги, да ме помни. Като вдигнал тоягата, св. Петър мръднал малко и се издал. Домакинът се взрял, и, макар че било тъмно, забелязал още един човек в леглото – А, сега иде твой ред. Преди малко набих единия, сега ще набия тебе, който си навътре. И в този случай набил пак св. Петър. На разсъмване, св. Петър казал на Господа: Да си вървим, Господи, да не дойде и трети път да ме набие. Набърже се облекли, измили очите си – били готови за път. В това време Бог махнал един път с кърпата си във въздуха, къщата се запалила и изгоряла. Така св. Петър се освободил, да не бъде бит и трети път. Кога човек живее само за ядене и пиене? – Когато даде предимство на плътта си, т.е. на низшите чувства в себе си. Тогава, ако св. Петър се моли за вас, ще бъде бит по няколко пъти на ден. Следователно, не се молете за придобиване на материални блага, преди да сте се свързали с Бога. Колкото и да храните вълка, все вълк ще си остане; колкото и да се грижите за змията, за комара, за въшката, няма да измените тяхното естество; каквито грижи и да полагате за грешника, няма да го изправите. Единствените неща, които могат да изправят грешника, това са гладът и страданието. Когато дойде до крайния предел на страданието, той съзнава положението си, започва да се разкайва, да се моли и постепенно се изправя. Видите ли, че някой много роптае против страданията и изпитанията си, ще знаете, че той е още в началото на мъчнотиите си. Той трябва много да страда, да се смекчи характерът му, да се разкае и след това да започне смиряването му.

Спасението,
НБ - София, 25.2.1917г.