Знание е само онова, което човек е опитал и приложил.

Щом е дошъл на земята, човек трябва да учи и никога да не мисли, че много знае и всичко е постигнал. Знанието на детето е на място, но това знание не може да задоволи възрастния човек. Знанието на възрастния е на място, но това знание не задоволява стария човек. Старият се стреми към още по-голямо знание. Обаче знанието на детето, на възрастния и на стария е за земята. Влезе ли човек в духовния свят, там е нужно по-високо знание. Влезе ли в Божествения свят, там се иска още по-голямо знание. Като отидете в духовния свят, между ангелите, вие трябва да оставите настрана знанието, което сте имали в детинство, в средна възраст и като стар. Това е все още човешко знание, а там не се интересуват от него. Какво знание се иска от човека? Ако си гостилничар, ти няма да се хвалиш със знанието си, че това знаеш, онова знаеш, но ще повикаш човека в кухнята си, ще му покажеш всичките тенджери с ядене и ще му кажеш: „Опитай и после говори!“ Ако гостилничарят е напълнил 25 тенджери със ядене и не може да задоволи клиентите си, той не е майстор готвач. Ако човек е напълнил главата си със знание, но не може да задоволи нито себе си, нито окръжаващите, това знание не е негово, не е станало негова плът и кръв, не е приложено. Знание е само онова, което човек е опитал и приложил.

Две категории хора,
ООК - София, 1.9.1930г.