Само милосърдието е в състояние да се справи със страданието. Злото пък се лекува с доброто, но то може да се лекува и с любов, с милосърдие, с истина и с ред още добродетели.

Днес от всички хора се иска приложение. Не е достатъчно човек да разбира само нещата, но той трябва да ги прилага. Някой казва, че докато не види нещо, докато не го разбере, не може да го приложи. в известни случаи е така, но понякога виждането на нещата е придружено с големи неприятности. В такъв случай по-добре е човек да не ги вижда. Например, нужно ли е човек първо да опита милосърдието на хората върху себе си, а после да го приложи? Да познаеш милосърдието на хората, това значи, да си бил при условия, при които да го опиташ. Кой опитва милосърдието? Слабият, болният, немощният. Значи, ти трябва да си бил слуга при жесток господар, за да предизвикаш милостта на окръжаващите. Ти трябва да си бил слаб, болен, немощен, за да предизвикаш милостта на своите ближни. Не е ли по-добре в тези случаи човек да проявява милосърдието, без да го опитва на гърба си? Обаче, каквото да прави, човек не може да избегне условията да види милосърдието на хората, проявено към самия него. Като живее, човек ще бъде и беден, и слаб, и немощен и ще види, как се отнасят хората. Чрез страданията човек, от една страна, изучава хората, а от друга - възпитава себе си. Чрез страданията се култивират добродетелите. Страданието прави човека милосърден. Щом придобие милосърдието, страданието се оттегля. Иска ли да се освободи от страданието, човек трябва да стане милосърден. Единственото средство за освобождаване от страданието е милосърдието. Следователно, пита ли човек, защо страда, трябва да знае, че не е приложил този метод, чрез който страданието се смекчава и бяга. Само милосърдието е в състояние да се справи със страданието. Злото пък се лекува с доброто, но то може да се лекува и с любов, с милосърдие, с истина и с ред още добродетели.

Новото в живота,
ООК - София, 19.2.1930г.