Една вечер, Настрадин Ходжа отишъл да обере един дюкян, но, за да отвори вратата, трябвало да изпили ключа. Един минувач го запитал: Какво правиш, Настрадин Ходжа, там? – Свиря на кемане. – Защо не се чува гласът му? – Утре ще го чуете. Наистина, на другия ден се разнесло из града, че дюкянът на еди-кого си бил обран. Помнете: каквото правите, каквато работа вършите, един ден, гласът й ще се чуе. Казано е в Писанието: „Няма нищо скрито–покрито под небето." Следователно, ако постоянно мислите за радостта и изговаряте думата „радост", един ден, лицето ви ще светне от вътрешната радост, която ви обладава. Ако гледате мрачно на хората и на света, лицето ви ще се помрачи. Без да искате, вие се свързвате с тъгата и скръбта на хората. Ако вашият свят се развълнува, ако вашият хоризонт се заоблачи, започнете да работите върху своите мисли и чувства, както разумната и съзнателна майка се грижи, не само за тялото на децата си, но и за техните умове и сърца. Мислите и желанията на човека са неговите деца, т.е. нивата, която той трвбва да разоре, очисти и посее.