За да разбере Христовото учение и да го приложи, човек трябва да има будно съзнание, да работи върху себе си, да се освободи от вътрешния страх.

Който прилага Христовото учение, малко ще работи, големи придобивки ще има. Според това учение, човек трябва да работи, най-много, девет часа през деня: три часа физически труд, три часа за ума и три часа за сърцето си. При това положение, животът на хората ще бъде приятен и ще се осмисли. Човек няма да умира, но ще се видоизменя. За да разбере Христовото учение и да го приложи, човек трябва да има будно съзнание, да работи върху себе си, да се освободи от вътрешния страх. Това не става изведнъж. Духовните работи стават бавно, а човешките – бързо. Божественото започва от малките работи и постепенно върви към големите; човешкото започва от големите работи и отива към малките. Затова, именно, човек иска, като започне една работа, в скоро време да види резултат. И това е възможно, но така свършена, работата не дава големи знания. Може да направите опит с едно житно зърно: ако го посаждате в земята, 19 години наред и се грижите за него, то ще израсте по-голямо, по-богато на хранителни вещества от другите. Обаче, за този опит се иска вяра и търпение. Затова, Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно, можете планини да местите." Защо се сравнява вярата със синаповото зърно, а не с житното? Синаповото семе има свойството да образува пришки на кожата и да изтегля простудата от човешкия организъм. Човек трябва да има положителна вяра, която да действа върху ума така, както синаповото семе върху кожата – да изтегля всички отрицателни мисли, да освобождава човека от съмнението, подозрението, колебанието и т.н.

Радвайте се,
НБ - София, 15.4.1917г.