Ако си здрав, учен, силен, твоето верую е право; ако си болен, невежа и слаб, твоето верую не е право.

– „Кое верую е най-право?“ – Това са въпроси, които не се разрешават само с теория. Те се нуждаят от практическо приложение. За да си отговори на въпроса, кое верую е най-право, човек трябва да следи за резултатите на дадено верую, приложено в живота. Казано е в Писанието: „От плодовете им ще ги познаете“. Същото може да се каже и за всяко верую. Ако си здрав, учен, силен, твоето верую е право; ако си болен, невежа и слаб, твоето верую не е право. Ама могъл си да обясниш причината на твоята слабост и невежество – това нищо няма да те ползва. Каквито обяснения и извинения да давате, слабостта и невежеството не изчезват. Между Бога и човешката душа съществува връзка, която човек всеки момент трябва да съзнава и да се пази да не я прекъсва. Няма ли тази връзка, човек не може да си състави никакво понятие нито за Бога, нито за себе си. Той вижда хората, вижда и себе си, но няма представа какво нещо е човек. Той знае, че човек има очи, с които вижда; уши, с които чува; нос, с който мирише; уста, с която говори, но това не е достатъчно. Човек трябва да знае предназначението на всеки уд в своя организъм. Ще кажеш, че имаш ръце и крака, но ти трябва да знаеш външната и вътрешна служба на ръцете и на краката си. Предназначението на ръцете не се състои само в работата, която те вършат. Предназначението на краката не е само в ходенето. Всички удове на човешкото тяло имат външна и вътрешна служба.

Божият глас,
ООК - София, 27.8.1930г.