Мъчнотиите и страданията подбуждат ума към дейност. Чрез тях човек придобива опитности и правилни схващания за живота.

Да се самозаблуждава човек, това значи, да бъде в положението на мишка, която стои пред капан с пастърмица и мисли, как да вземе пастърмицата, без да хлопне вратата на капана, и тя да остане вън, свободна, с пастърмицата в уста. След много обикаляния, след дълга стратегия, тя решава да пъхне муцунката си в капана, отдалеч да хване пастърмата. Влиза предпазливо вътре, хваща пастърмата, но капанът бързо се затваря след нея. Ние говорим за мишката, че не е свободна, че лесно влиза в капана, но и човек не е свободен. Няма абсолютно свободни хора на земята, всички са в капана, всички са съблазнени от пастърмицата. Като влезе в капана и си хапне от пастърмата, мишката започва да разсъждава и да се пита: Какво стана с мене? Ще се опитам сега да изляза от капана. Бутне оттук, бутне оттам, навсякъде затворено. В същото положение се намират и хората. Докато нямат мъчнотии, те не мислят много. Щом се натъкнат на мъчнотии и на страдания, тогава започват да мислят, да търсят начин, как да се освободят от тях. Затова казваме, че мъчнотиите и страданията подбуждат ума към дейност. Чрез тях човек придобива опитности и правилни схващания за живота. За да не влиза в капана, или, ако е влязла, да излезе от него, мишката не трябва да бъде мишка. Докато е мишка, всякога ще има капан за нея.

Дали може,
НБ - София, 10.6.1917г.