Словото Божие трябва да влезе в душата на човека така, както хлябът и водата влизат в неговия организъм.

Някой си се разболял сериозно и за да оздравее, казали му, че известно време не трябва да яде нищо. Той не ял ден, два, три, четири, пет дена, но след това толкова огладнял, че не могъл повече да се въздържа и казал: "Гладен съм!" - "Щом си гладен, яж!" -"Казаха ми, че не трябва да ям." - "Какво от това, че са ти казали да не ядеш? Яж!" - "Как да ям?" - "Вземи хляба и само го близни." Той близнал хляба, но гладът не престанал. "Помилвай го тогава." Той помилвал хляба, но гладът не престанал. "Сложи хляба в торбата си и върви с него." Той сложил хляба в торбата си, тръгнал с него, но гладът все още не преставал. Най-после дохожда един разумен човек при него и му казва: "Вземи хляба и яж!" Той взел хляба, наял се хубаво и гладът престанал. Казвам: по същия начин и съвременните хора са гледали хляба, близвали са го, носили са го в торбата си, но гладът у тях все не преставал. Какво трябва да направят с хляба? - Да го вземат в устата си и да го изядат. Какво представлява хлябът? Хлябът е Словото Божие. Докато хората гледат и слушат отдалече Словото Божие, те всякога гладни ще бъдат. Докато хората носят в торбите си Словото Божие, те всякога гладни ще бъдат. Словото Божие нито се гледа, нито се слуша, нито на гръб се носи, но се яде като насъщна, необходима за организма храна. Влизането на хляба в устата подразбира възприемане на Божественото учение от душата. Словото Божие трябва да влезе в душата на човека така, както хлябът и водата влизат в неговия организъм. Само по този начин гладът и жаждата в него ще престанат. Някой казва: "Как може да се приеме Божието знание в душата?" - Ти сам знаеш това. Сложи Словото Божие в душата си, както хлябът слагаш в устата си, и повече не питай. То само ще свърши своята работа.

Добре дошъл,
СБ, РБ - 7-те езера, 29.7.1932г.