Малките страдания отвътре са за предпочитане пред големите страдания отвън. И обратно: големите блага отвън са за предпочитане пред малките блага отвътре.

Какво ще направите, ако сте в гората и ръцете ви изстиват от студ? – Ще духаме. – Духате, но не се стоплят. – Ще ги търкаме. – И търкането не помага. – Тогава? – Ще турите ума си на работа. Ще тръгнете в гората да търсите сухи клончета и листа, да си накладете огън. Щом запалите огъня, ръцете ви ще се стоплят. Значи умът разрешава всички въпроси „Невъзможното за човека е възможно за Бога.” Всеки трябва да намери ония условия в себе си, при които ръцете му да се стоплят зимно време. За всяко нещо, което искаш да направиш, е нужно знание. Искаш да направиш една баница. Имаш материал, но нямаш знание. Четеш от книгите как се прави баница и пристъпваш към опита. Първата баница не е много сполучлива, но все пак прилича на баница. Втората ще бъде по-сполучлива. Знанието нарежда нещата. Без знание не можеш да наредиш и живота си. Работете върху себе си, за да придобиете онова знание, с което да наредите живота си. Много хора пъшкат, въздишат, че работите им не вървят добре. – Кога човек въздиша? – Когато мисли. Ако мислиш и въздишаш, въздишането е на място. Ако въздишаш и не мислиш, работите няма да се оправят. Когато се срещнат една възможност и една невъзможност, човек въздиша. Така той стопля студената невъзможност. Възможността е плюс, а невъзможността – минус. Въздишката иде в услуга на възможността, превръща минуса в плюс. Който не въздиша, нищо не може да постигне. Той се отчаял, обезсърчил и нищо не предприема. Въздишането има отношение към развитието. Въздишането е процес на обнадеждване. Вървиш из пътя и си мислиш: Зима иде, нищо нямам. Обувките ми са скъсани, палтото – старо, въглища нямам, пари – също нямам. Въздъхнеш и си помислиш: Все ще се излезе на добър край. Ще дойде отнякъде нещо. Това са минуси в живота ви, които трябва да се превърнат на плюсове. – Как? – По естествен път. Ако духаш върху живака на термометъра и той започва да се повдига, това не показва, че и външната температура се повдига. Живакът трябва да се повдига естествено, не чрез изкуствено стопляне отвън. Това повдигане на живака показва само твоето състояние, но не и състоянието на външната Природа. Ето защо човек трябва да различава кога повдигането на живака в термометъра е резултат на неговото състояние, кога определя външното състояние на Природата. Повдигне ли се външната температура, това е друг въпрос. И тъй, разумният човек си служи с два термометъра: с единия определя своето състояние – състоянието на своите мисли и чувства, както и на своето тяло; с другия той определя състоянието на външната Природа. Който не може да различи своето състояние от състоянието на окръжаващите и на външната Природа, той е неразумен човек. Той влиза в противоречие и със себе си, и с окръжаващите. Ако температурата му се е повдигнала до 41ºС и го изнесат вън, той ще изпадне в противоречие. Между неговата температура и външната ще има известно несъответствие. Но такъв човек лежи на леглото си като аристократ; не иска да напусне леглото си. Като изучавате Природата, нейните прояви и движения, виждате нейната разумност. Когато температурата на човека се повдигне, Природата го туря на легло и му казва: За предпочитане е да лежиш на леглото си, отколкото да излезеш вън, на по-големи страдания. Малките страдания отвътре са за предпочитане пред големите страдания отвън. И обратно: големите блага отвън са за предпочитане пред малките блага отвътре.

Движения в природата / Съзнателни и механически движения,
МОК - София, 4.3.1932г.