Пазете се от лъжливите учения, които много обещават, нищо не дават. Мислете право и поставяйте всичко на критика.

Едно време сатаната изкушаваше Христа. Казваше Му: „Ако ми се поклониш, ще ти дам всичките царства световни." Ако дяволът дойде при вас и ви иска целувка, ще му дадете ли? Не му давайте, защото той носи проказа и смърт. Той ще отдалечи душата ви от Бога, ще изгубите всичко ценно в себе си и ще минете през втората смърт. Пазете се от лъжливите учения, които много обещават, нищо не дават. Мислете право и поставяйте всичко на критика. Ще дойде някой да ви разубеждава в съществуването на Бога. В кого да вярвате? Ще ви говорят за различни философи – за Кант, за Спенсър и др. В хората ще вярвате, а няма да вярвате в Бога. Душата, с която облагородяваш нещата, не е ли твоят Бог? Умът, с който мислиш, и сърцето, с което чувстваш, не са ли удове на Божественото Начало в тебе? Всеки човек е проекция на Бога. Ако човек съществува, и Бог съществува. Като последствие на това твърдение, излиза, че щом човек умира, и Бог умира. Вярно ли е това? В едно отношение е вярно. Понеже човек е частица от Бога, като умре частицата, заедно с нея умира и частицата от Бога, която е била в човека. Ако съдите за нещата по аналогия, ще дойдете до криви разбирания за Бога. Преди всичко, смърт не съществува. Човек не умира, но минава от едно състояние в друго. Ако търсите Бога, ще Го намерите в ума, в сърцето, в душата и в Духа си, но само когато сте особено разположени; когато сте отворени за всички живи същества и готови да се жертвате за целия свят. В този момент вашият Бог се е пробудил и ви говори. Усъмните ли се в Него, вие хвърляте кал в лицето Му и Го затъмнявате. Трябва ли да се съмнявате в Онзи, Който ви е направил хиляди добрини и не престава да ги прави? Велики са делата Божий. – “Няма ли поне едно изключение в Неговите дела?” – В сто милиона движения има едно изключение – резултат на човека, който се съмнява в Божиите закони. В хиляда добри прояви на Бога има една лоша, която принадлежи на човека. С това ние създаваме мъчнотии на Бога и Го заставяме да слезе на земята, да изправи сторената погрешка. Значи, изключението в законите на Бога е човекът. В Битието, дето се говори за създаването на света, Бог бил доволен от всички дни, но за втория ден не се казва нищо. Защо? В този ден е създадена материята, от която е направен човекът – изключението. И за човека има един лош ден – вторият. Ако през този ден се опитате да философствате, философията ви ще бъде мъртва.

Вкъщи,
НБ - София, 1.9.1918г.