Който отива при Бога, той трябва да се освободи от всички занаяти и изкуства, които е придобил в живота си, и да влезе при Него само с това, което Бог някога му е дал.

Казвам: в края на краищата у човека трябва да остане само Божественото. Всички останали неща у него са пособия, дадени само за известно време. Войникът трябва да има пушка и нож, но само когато отива на бойното поле. Отива ли на църква, да се моли, пушка и нож не му трябват. Писарят има нужда от перо и мастило, когато е в канцеларията; щом отиде на църква, перо и мастило вече не му трябват. Когато търговецът върши своите търговски операции, той има нужда от торба, пълна с пари; обаче отиде ли на църква, още отвън пазачите взимат торбата му и казват: „Тук ще оставиш парите си! В църква търговия не се върши“. Ето защо, погледнете ли пред входа на църквата, ще видите цели купове от оръжия, от пера и мастила, от торби с пари и т.н. Който отива при Бога, той трябва да се освободи от всички занаяти и изкуства, които е придобил в живота си, и да влезе при Него само с това, което Бог някога му е дал. Какво е дал Бог на човека? – Един запален, светъл ум и едно запалено, благородно сърце. Следователно богатството на съвременния човек се състои в това, което умът и сърцето съдържат в себе си. Всички придобивки, вън от придобивките на сърцето и ума, остават настрана. Когато войникът излезе от църква, той взима ножа и пушката си и ги употребява, където стане нужда. Когато писарят излезе от църква, той взима перото и мастилото си и отива в канцеларията да пише. Когато търговецът излезе от църква, той взима торбата с парите си и отново започва да търгува. Когато орачът излезе от църква, той взима ралото и мотиката си и започва да оре земята.

Тези три неща,
СБ, РБ - 7-те езера, 6.8.1931г.