Всичко, което разбирате, е ваше; онова, което не разбирате, не е ваше.

Човек едва сега започва да чисти съзнанието си, докато дойде един ден до пълно прояснение, до пълно просветление на съзнанието. Не е лесно да се чисти съзнанието! Смяната на съзнанието, т.е. чистенето на съзнанието, представлява една от великите, от красивите науки. Казвате: „Как можем да чистим съзнанието си?“ Да чистите съзнанието си, това подразбира да започнете работа като слуга на някое чуждо лозе да го прекопаете, посадите, пречистите и най-после оберете. Вие нямате свое лозе, но отивате при някой чужд господар, започвате като работник при него и работите на лозето му, докато дойде гроздоберът. В деня на гроздобера ще береш грозде, ще слагаш в кошницата и даром ще ядеш, колкото искаш и от което грозде пожелаеш. Господарят няма да забрани това. Следователно, какъвто е законът за обработването, чистенето и обирането на лозето, такъв е законът и за чистене на съзнанието. Искаш ли да чистиш съзнанието си, ще започнеш работа като слуга при някой господар на лозе, ще го копаеш и прекопаваш, ще го чистиш, докато един ден го обереш. Ще напълниш кошниците за господаря си, ще ги сложиш настрана, а каквото хапнеш от гроздето, то е твое. Вечерта, като си отиваш, господарят ще ти плати. Плащането, това е опитността, която си придобил, а гроздето, което си ял през целия ден, това е истинската печалба. Някой казва: „Днес спечелих еди-колко си лева“. – Нищо не си спечелил, ти си гонил само Михаля. Истинската печалба се състои в това, което си ял на лозето. И тъй, в процеса на чистенето на съзнанието, при който учител да отидете, най-напред той ще ви покани да поработите на лозето му, да го очистите, и после, в деня на гроздобера, да вкусите от гроздето му. Никой учител няма да ви напълни цяла кошница с грозде, но ще каже: „Докато сте на лозето ми, ще ядете, колкото искате“. Има учители, които могат да ви напълнят по една кошница грозде за дома ви, но в този случай вие трябва да сте напреднали. Сега, всички трябва да се научите правилно да мислите. Имате ли някакви мъчнотии или страдания, идете на лозето на някой чужд човек, прекопайте го, изчистете го и в деня на гроздобера яжте, колкото искате. Като ядете от това грозде, ще бъдете щастливи. У мнозина се явява желание да имат свое лозе. Те казват: „Друго нещо е да имаш свое лозе. Ще ядеш, когато искаш, колкото искаш и от което грозде искаш“. Не, преди всичко вие трябва да научите следния закон: всичко, което разбирате, е ваше; онова, което не разбирате, не е ваше. В разбиране на нещата се състои различието между вашите и чуждите работи. Като отивате на гроздобер, вие казвате: „Да напълним кошниците си добре, че и за утре да имате“. Не, докато сте на лозето, яжте, колкото можете! Утре пак ще отидете на гроздобер. Ако сте в духовния свят и пожелаете грозде, трябва да се качите на планината, където всеки ден има гроздобер. Не мислете за утрешния ден. Като работиш в духовния свят, там всеки ден има прясно грозде, от което ще ядеш. Вечер, като се връщаш у дома си, ще имаш опитността от това, че ще платят за труда ти. Някой казва: „Аз не искам да работя на лозе, не искам да бера грозде“. – Щом не искаш да береш грозде и радости няма да имаш. Христос казва: „Ако искаш да работиш на някое чуждо лозе, да береш грозде, ти трябва да намериш някой беден, окъсан човек и да му направиш едно добро“. Ти не знаеш какъв е този беден човек. Той може да е някой светия, макар да е окъсан, бос и гол. Щом му направиш добро, ти ще научиш много работи от него. Разправят за един американски професор по богословие следния случай. Един ден той изпаднал в голямо обезсърчение от себе си, от своята наука и казал: „Толкова години вече как преподавам лекции в университета, но нищо не постигнах“. Един негов приятел, като го видял в това положение, изпратил го при една бедна, болна вдовица, която цели 12 години лежала на легло. Той отишъл при нея, поразговорил се и като излязъл от дома ѝ, казал: „Тази бедна, болна вдовица от своето легло ми предаде такива лекции, каквито аз никога не можах да предам на студентите си. Много нещо научих от нея. Тя е лежала болна на леглото си цели 12 години, но каквото е научила, знае го, както трябва. Аз се насърчих от нея, разбрах какво значи да работиш на лозе, което е пълно с грозде“. От този ден професорът по богословие всяка седмица отивали при бедната жена, работил на лозето ѝ и всякога ѝ занасял нещо. Казвам: всички трябва да ходите при хора, които отвън са нещастни, а отвътре – щастливи. Такива хора наричаме светии. Сега и на вас пожелавам да бъдете отвън нещастни, отвътре щастливи.

Чистене на съзнанието,
СБ, РБ - 7-те езера, 31.7.1931г.