Съвременните хора поставят преграда между физическия и духовния живот, като казват, че между физическото и духовното няма никаква връзка. Понеже мислят така, те често казват: „Този човек живее само физически живот, той е голям материалист“. За друг казват, че е духовен човек, че е голям идеалист. Казвам: физическият и духовният живот са тясно свързани. Те са части на едно цяло, на целокупния, на Божествения живот. Физическият живот е живот на повърхността на водата, живот на морските вълни. Когато наблюдавате морето, повърхността му може да бъде спокойна или развълнувана. Ако морето се вълнува, движението на водата се предава на дълбочина най-много от 10–15 метра. Животът на водата до тази дълбочина представлява физическия живот. Колкото по-надолу се слиза в морето, толкова по-тихо и спокойно става там. Този живот представлява духовния. Питам: при това положение на нещата може ли да се постави граница между физическия и духовния живот и да се каже, че има разлика между материализъм и идеализъм? Всъщност, между материализъм и идеализъм няма никаква разлика. Материята е материя; духът е дух; мисълта е мисъл; чувството е чувство. Обаче, нито материя без дух може, нито дух без материя; нито чувство без мисъл може, нито мисъл без чувство. Мнозина мислят, че материалистите не вярват в Бога, че са безбожници. Това не може да се вземе за общо правило, защото ще срещнете в живота си материалисти, които са набожни хора и идеалисти, които не вярват в Бога. Срещате един материалист, оглеждате го от главата до петите, казвате: „Този човек не вярва в Бога, той мисли само за своето благоденствие“. Обаче, тъкмо този човек ще ви покани у дома си и ще ви нагости. Срещате след това един идеалист, духовен човек, който по няколко пъти на ден се моли, чете молитви, обаче, в случай на нужда нито парче хляб, нито пара ви дава. Питам: какво ви ползва вярата на този човек? Истинска вяра има този, който може да ви услужи, да ви помогне в случай на нужда. Силата на човека е в прилагането, а не в теорията. Бог е доволен от нас, когато прилагаме, а не когато теоретизираме само. От съвременните хора се изисква прилагане! Който не е готов да прилага, той не трябва да се самоосъжда, но всеки ден трябва да прибавя по нещо ново в своя живот.