Човек трябва да бъде буден, да знае, че има някой, който от сутрин до вечер го следи какво прави и постоянно цъка с фотографията си.

Няколко братя са донесли тук фотографските си апарати, да правят снимки. Щом желанието им е чисто, то е добро. Те искат да имат спомен от прекарването си на Рила. Аз съм имал случай да видя, както вярва някой човек замислен нещо, изведнъж някой фотограф цъкне с апарат, фотографира го. Това вече е кражба с користна цел, да продават този портрет, да печелят с него. Сега, аз изнасям този факт за изяснение на един въпрос, на който мнозина се натъкват. Казано е в Писанието: „Крадецът не идва, освен да открадне, погуби и заколи“. От този стих искам да извадя следната аналогия. Както някои фотографи дебнат едно лице, без то да знае, да го фотографират и после да продават портрета му, така прави и дяволът. Дяволът не е нищо друго, освен разумно същество, което изкушава и праведни, и грешни хора, кара ги да извършат някакво престъпление, да направят някаква грешка. След това той дебне, да улови момента на престъплението, да го фотографира със своя апарат. Ето защо, дяволът постоянно върви след хората и фотографира всичките им постъпки, добри или лоши. Като види своите постъпки, изнесени пред света, човек се чуди кой го е видял какво прави, кой е изнесъл постъпката му и започва да страда, да се мъчи. Той иска да купи тази фотографическа плоча, да я задържи за себе си, но дяволът не я дава. И затова човек се моли ту на дявола, ту на Господа, да купи от тях плочите на своите престъпления. След големи молби, най-после той успява да купи тези плочи. Той вече се успокоява, мисли, че никой няма да знае за неговите грешки и престъпления, че всичко вече е свършено. Не се минава много време, дяволът пак тръгва подир него, следи го и току виж, пак цъкне с апарата си. Това показва, че съзнанието на човека трябва да бъде будно, да мисли какво върши. Дяволът обича да фотографира главно лошите постъпки на човека, понеже те са в негов интерес. Той постоянно го дебне и щом го намери в добро разположение, показва му една от плочите на неговите грешки. Разположението на този човек веднага се помрачава и той казва: „Толкова добри дела съм направил, а защо все лошите изпъкват в ума ми?“ Дяволът се усмихва доволно и казва: „Мене лошото ми трябва, а не доброто“. Психолозите обясняват това явление по друг начин. Те казват: „Всяка постъпка, добра или лоша, има свое отражение, свое ехо. Ето защо, веднъж направена една грешка, или едно престъпление, те ще се повтарят дотогава, докато окончателно се заличат“. Следователно човек трябва да бъде буден, да знае, че има някой, който от сутрин до вечер го следи какво прави и постоянно цъка с фотографията си. Който иска да не го фотографира дяволът, нека прави само добри дела. Дяволът не се интересува от доброто. Казвате: „Няма ли някое добро същество, което да фотографира добрите дела?“ – Има добри същества, наречени ангели, които по същия начин, като дявола, ходят след хората, да фотографират добрите им постъпки. Един ангел среща някой обезсърчен, отчаян човек, който е решил да се самоубие. Той веднага изважда фотографията си, цъкне с нея и представя пред отчаяния една от неговите добри постъпки. Този човек погледне на фотографията, усмихне се, въздъхне спокойно и казва: „Значи и у мене имало нещо хубаво! Щом е така, има смисъл да се живее!“ Всеки човек минава през добри и лоши състояния, докато най-после разбере смисъла на живота.

Отпечатъци,
СБ, РБ - 7-те езера, 21.7.1931г.