Като държа беседа, за мене е важно, какво мислят разумните същества, и какво мисли невидимият свят, а не какво вие мислите.

Като изнасям различни примери, има опасност да ги разберете криво. Така, някой казва: Учителят говори, както аз мисля. – Това е криво разбиране. Аз не мисля като тебе. – Допадат ми твоите мисли. – Не е важно да ти допадат моите мисли; важно е, доколко те са Божествени. Какво мислиш ти, или какво друг мисли, това е второстепенна работа. Като държа беседа, за мене е важно, какво мислят разумните същества, и какво мисли невидимият свят, а не какво вие мислите. Дошъл някои да ми каже, че Иван Пенджурски се опопил. – Това не ме интересува. За мене е важно, доколко аз мога да възприема мисълта на живата, разумна природа и да бъда в съгласие с нея. За мене е важно, доколко и ти си възприел тези мисли и можем взаимно да си помагаме. Че си възприел мисълта на някой човек, това не е важно за мене. Човешките мисли са преходни. Всяка човешка мисъл и всяко човешко чувство съдържат в себе си нещо користолюбиво. Като изучавам себе си, своето тяло по форма и строеж, същевременно изучавам българина. Формата на ръката ми е българска. Някой от движенията ми са също български. И в говора, и в речта си някога виждам българина. – Защо понякога нещата не са ясни за нас? – Защото съзнанието ви се натрупва с излишен материал. Всяко натрупване произвежда огъване. Когато съзнанието е огънато, нещата се възприемат по един начин; когато е изпъкнало, нещата се възприемат по друг начин.

Правилно отношение,
ООК - София, 19.10.1932г.