Благоденствието на една страна зависи от състоянието на горите в нея. Колкото горите са по-запазени, толкова и благосъстоянието на страната е по-голямо. Следователно горите, както и плодните дървета, трябва да се пазят, да не се секат.

Всички живи същества, които ни обикалят, имат отношение към великата разумност в живота. Същевременно те имат отношение и към всички хора. За пример има ред статистически данни, от които се вижда, че благоденствието на една страна зависи от състоянието на горите в нея. Колкото горите са по-запазени, толкова и благосъстоянието на страната е по-голямо. Следователно горите, както и плодните дървета, трябва да се пазят, да не се секат. Ако се изсичат, това ще се отрази вредно и върху хората. По този начин човек ще придобие правилно отношение към всички живи същества: към растенията, към животните и към хората. Срещате един човек, който ви е неприятен. При това положение даже кажете си: и в този човек има Божествено дихание. Като срещнете една мечка, вие можете да се разговаряте с нея като с човек. Това може да ви се вижда смешно, обаче мнозина, които са имали срещи с животни, са дошли до заключение, че и животните проявяват известна интелигентност, известна признателност. Един хубав пример от времето на Римската империя още потвърждава факта, че и животните са признателни. Във времето на Римската империя един християнин бил преследван като християнин, вследствие на което избягал в Африка, дето се скрил в една пещера. Един ден чува наблизо до пещерата някакъв рев. Подава главата си навън и вижда, един лъв реве, с дигната лапа нагоре. Християнинът погледнал към лапата и видял в нея забоден един голям трън. Той се приближил до лъва и внимателно извадил тръна от лапата му, която след това намазал с някакво масло. Като се свършила тази малка операция, лъвът погледнал християнина и си заминал. След време християнинът се върнал в Рим, дето отново бил хванат и осъден на разкъсване от най-свирепите лъвове. Случило се, че в същото време бил хванат и занесен в Рим същият лъв, на който християнинът извадил тръна. Същият ден, в който християнинът трябвало да бъде разкъсан от лъвовете, на арената бил изведен и лъвът. Като видял своя спасител, лъвът седнал пред краката му и започнал да го лиже по ръцете. С това той искал да изрази своята признателност към християнина. Всички присъствуващи останали зачудени от това, което видели на арената. Казвам: ако в един лъв има признателност, колко повече човек трябва да бъде признателен! Някой казва: „Какво от това, че съм направил едно добро?" Много нещо е, когато човек направи едно добро, както трябва. Доброто дело е капиталът, който човек влага в Божествената банка. Бог помни цели 25,000 години доброто, което някой е направил. Дето срещне този човек, Бог казва: добър е този човек; той заслужава да има блага, заслужава работите му да вървят добре. Бог помни злото, което човек е направил, само сто години. През тези сто години този човек постоянно ще се намира под гнета на стореното от него зло. Тъй щото искате ли да имате Божието благословение, правете добро. Може да се съмнявате дали е така, или не - то е ваша работа. За мен това е аксиома. Ако разполагах с време, аз бих ви доказал своето твърдение. Аз разполагам с такива аргументи, пред които всички ще отстъпят.

Отношение на два закона,
НБ - София, 18.10.1931г.