Докато живееш само за земята, ти си нервен, недоволен, груб.

Казвам: Има една тъмна зона, през която човек трябва да мине и на физическия свят, и в духовния. Като минаваш от светския в духовния живот, в първо време ще отслабнеш, ще изгубиш красотата си. Колкото повече навлизаш в духовния свят, толкова повече се укрепваш; чертите на лицето ти стават по-меки, нежни и красиви; тялото ти се изтънчва, линиите се оформяват. Лицето ти започва да свети. Казваш: Заслужава човек да мине през страдания, за да придобие тази светлина. Същата зона минава човек, когато напуща земята. Щом мине тъмната зона, той казва: И най-големите страдания са нищо пред този свят на светлината. Докато живееш само за земята, ти си нервен, недоволен, груб. Като се приближи някой до тебе, не можеш да го търпиш. Човек може да се докосне до човека не само физически, но и с мисълта, и с чувствата и с волята си. Казваш: Държа този човек в ума си, или държа го в сърцето си, във волята си.

Вътрешните сили,
ООК - София, 26.10.1932г.