Пътят, по който съм минал аз, е пълен с противоречия. Който мине по този път ще се стопи. – Какво да правим тогава? – Ще вървите по своя път бавно, но сигурно.

Като ви наблюдавам, виждам във вас желание да прилагате онова, което сте разбрали. Много сте чули и разбрали, но малко сте приложили. Не че нямате добра воля, но ви липсва постоянство. Аз трябва да настоявам повече, но ви оставям да се проявите естествено, без външно насилие. Ако минете по моя път, ще имате ясна представа за живота. Но това е невъзможно. Пътят, по който съм минал аз, е пълен с противоречия. Който мине по този път ще се стопи. – Какво да правим тогава? – Ще вървите по своя път бавно, но сигурно. Бог ви е търпял толкова години, и аз ще ви търпя. Той е бил много снизходителен към вас, и аз ще бъда снизходителен. Казвам си: Ако Бог е дълготърпелив, не мога ли и аз да бъда поне търпелив? Някой не мисли като мене. Нищо, ще мисли като себе си. Аз съм дошъл до заключението: Какъвто човек и да срещна, добър или лош, първо, ще потърся една добра черта в него. Намеря ли такава черта, ще я държа в ума си. При това положение, този човек ще се отвори и ще прояви Божественото в себе си. Той минавал за лош човек, защото всички хора са го мислили за лош, не са го обичали. Щом гледат на него лошо, той се затваря за хората и не проявява доброто, вложено в него.

Правилно отношение,
ООК - София, 19.10.1932г.