Някой казва: Аз не съм добър човек. - Не говори така. Доброто живее във всеки човек като сила, която подкрепва неговата свобода. Злото е сила, която ограничава човешката свобода. В тоя смисъл, човек трябва постоянно да проявява доброто, като основа на своя живот. Човек е добър дотолкова, доколкото проявява и възприема доброто в себе си. Ако доброто участва във всичко, което говориш и правиш, ти постоянно се освобождаваш. Това, което ограничава ума, сърцето и волята на човека, е зло. Що се отнася до душата, злото не може да я ограничи, но може да й причини страдания. Като знае своята разрушителна сила, злото само пази да не прояви всичката си сила. Някой казва, че злото е всаден грях в човека. По право, грехът е резултат на злото. Някои смесват греха с злото. Те са две различни неща. Грехът е резултат на злото, а злото е разумна сила, която разрушава и ограничава. И то има свое предназначение. Някога злото е било сила на ограничение, но днес, според работата, която извършва, минава за отрицателна сила. Като знаете това, не се занимавайте с злото, не мислете за него. Казвате за някого, че е лош, зъл човек. - Това е резултат. Злото е разумна сила. Ако попаднеш под негово влияние, ще изгубиш свободата си и няма да се проявиш правилно. Ако попаднеш под влияние на доброто, ще запазиш свободата и здравето си. Бъди добър и външно, и вътрешно, за да разбереш сам, че вървиш по пътя на доброто. Бог привлича добрите хора към себе си. Който проявява доброто, лесно изпълнява своите задължения. Ако прояви злото, той се отказва от задълженията си. Когато греши, човек предизвиква любовта на Бога към себе си; когато прави добро, той предизвиква свободата. Любовта иде да ни спаси. Тя е майката, която иде да спаси сина си, който не върви в правия път. Тоя син причинява страдания на майката, но, въпреки това, тя го спасява.