Молитвата ти може да се приеме, но ако не учиш, невежа ще останеш.

Казвате, че се молите на Бога да ви помогне. Да се молиш, това е дълг, доброволно поет; да учиш, това е необходимост. Молитвата ти може да се приеме, но ако не учиш, невежа ще останеш. Баща ти може да ти достави всичко необходимо - дрехи, книги, храна, но ако не учиш, невежа ще останеш. Молитвата не прави човека учен. Добротата не прави човека учен. Българинът казва: "Лозето не ще молитва, а мотика." Който не разбира тази поговорка, казва: Моля се, лошо; не се моля - пак лошо. Правя добро - лошо; не правя добро, пак лошо. Какво да правя, не зная. Важно е, каквото правиш, в тебе да остане. Запитай се, можеш ли да се кооперираш с всичко, което правиш? Ако можеш, постигнал си нещо. Ако една мисъл стои с години в главата ти и после те напусне, ти нищо не си постигнал, не си влязъл в реалния живот. Не че сегашният живот не е важен. И той е важен, но трябва да се използват условията. Животът е велико, предметно училище. И учителят постъпва с учениците си, както животът - с хората. Учителят кимва: Иванчо, колко правят един орех и още един? Ученикът поглежда орехите и отговаря: Два ореха. - Вземи, Иванчо, орехите и ги изяж. Докато ученикът се научи да смята, учителят му дава орехи, ябълки. Щом се научи да смята, той работи без орехи и ябълки. Когато Иванчо стане учен, пак смята, че един орех и още един правят два ореха, но орехите ги няма вече. Иванчо решава задачата без орехи, а учителят ги яде. И в живота виждаме същото. Работиш, учиш, имаш резултат - орехите са пред тебе. Някога работиш, учиш, а един орех нямаш в джоба си.

Разтоварване на съзнанието,
ООК - София, 25.11.1931г.