Мнозина от вас имат желание да бъдат чисти, светли като ангели, като светии. Казвам: едно време човек е бил в Бога, живял е между ангелите. Защо излезе оттам? Защото напусна небето и дойде на земята? Човек сам пожела да излезе от Бога, да напусне небето и да слезе на земята, да учи. Щом човек сам пожелал да слезе на земята, трябва ли днес да се оплаква от положението си? Няма нищо лошо в това, че човек е излязъл от Бога и е дошъл на земята да учи; лошото, обаче, се състои в това, че ръцете на съвременния човек са много деликатни и той не може да работи. Той търси други хора да работят за него, но не намира такива и се вижда в чудо. Следователно истинската причина за недоволството на човека не е в слизането му на земята, но в невъзможността да намери хора, които да работят за него. Човек иска да бъде господар, да има няколко слуги на разположение. Той казва: „Да имам поне един верен слуга, да мете, да чисти къщата ми!“ Няма ли такъв слуга, той е недоволен от положението си. Тези дни наблюдавах как една сестра се отнесе с един брат. Сестрата искаше да вдигне един голям камък, но не можа. В това време покрай нея минава един брат. Тя го спира и много меко, внимателно му казва: „Братко, моля ти се, вдигни този камък, защото е тежък, аз не мога да направя това“. Когато братът беше готов да и услужи, тя веднага стана сериозна, промени тона си. В тона ѝ вече имаше заповед. Този тон предизвика реакция в брата и той беше готов да ѝ откаже. Той се замисли за един момент и си каза: „Нищо, аз ще ѝ услужа. Нейната работа е същевременно и моя“. Той взе камъка, занесе го, където трябваше, и си замина. Казвам: някога една работа може да се свърши само с лявата ръка, някога – само с дясната. Има случаи, когато и двете ръце едновременно взимат участие в някоя работа. Едно трябва да знаете: човек трябва да се отнася с Любов към всички свои удове, ако иска работите му да се уреждат добре.