Когато хората слизат на земята, Бог ги запитва: Един дял ли искате, или два дяла? Който иска един дял от Божиите блага, поставят го при такива условия, че доброто да работи върху него. Който иска двоен дял, оставят злото да работи върху него.

В една от миналите беседи казах, че злото и доброто са сили, които действуват вън от човека. - Коя сила действува в човека? - Любовта. Ето защо, когато е нужно да се придобие или постигне нещо, трябва да се започне от центъра, отвътре, от любовта. Доброто и злото са сили, които действат като външни условия, а любовта действува отвътре. Ще кажете, че злото е по-силно от доброто. Не е така. Злото отстъпва пред доброто, а още повече пред любовта. Като срещне същество, което не прилага любовта, злото го мачка, мъчи, докато най-после го изяде. Обаче, то отстъпва пред любовта. То сяда на колене пред краката на любовта, ближе ги, моли се, плаче, докато тя му прости и изпрати на работа. Тя му казва: Доведи ми всички онези, на които отне живота. И пред любовта застават осакатени, измъчени, нещастни души. Тя вижда, какво им е отнето, и го връща двойно. Следователно, когато някой пита, защо са го изяли, защо са му причинили зло, ще знае, че всичко това е допуснато, за да получи двоен дял. В това се заключава философията на живота. Вън от нея злото няма никакво оправдание. В заключение на това, казвам: Всеки човек, върху когото се излива доброто, има един дял от Божиите блага. Всеки, върху когото се излива злото, получава два дяла, т.е. двоен дял от Божиите блага. Когато хората слизат на земята, Бог ги запитва: Един дял ли искате, или два дяла? Който иска един дял от Божиите блага, поставят го при такива условия, че доброто да работи върху него. Който иска двоен дял, оставят злото да работи върху него. Мислете върху единия и двата дяла, да разберете смисъла на доброто и на злото, като разумни сили в природата. Когато доброто и злото работят заедно, те ту се привличат, ту се отблъскват. Ако полюсите на злото станат положителни, а на доброто отрицателни, те се привличат. След време полюсите на злото стават отрицателни; тогава доброто отблъсква злото от себе си. Значи, злото се е преляло в доброто. Това става по закона: разнородните сили се привличат, а еднородните се отблъскват. С други думи казано: злото се стреми към доброто, докато има условия да се храни от него. Когато доброто престане да го храни, става разединяване, отблъскване, и злото отива на друго място, където има условия за живот. Какво прави гъсеницата с листа, на който се е качила? Като го изяде, тя отива на друг лист. Така постъпват всички живи същества. Те стоят на едно място, докато има условия за живот; щом храната се свърши, те се раздвижват, отиват на друго място, там да търсят прехраната си. С този закон се обяснява превръщането на положителните енергии в отрицателни и на отрицателните в положителни. Така се обяснява смяната на състоянията в човека. Когато еднородните енергии в него се отблъскват, той става лош и недоволен от себе си. При това положение, не му остава нищо друго, освен да прояви доброто в себе си, да превърне еднородните сили в разнородни. Това значи неутрализиране на енергиите. Човек се успокоява, утихва и казва, че е намерил себе си. Не се минава много време, смущението отново идва. Силите се приливат една в друга, докато се отблъснат. Тогава казваме, че силите или енергиите в човека са еднородни. Той отново се бори, пада, става, недоволен е от себе си, докато стане разединяване. Тогава положителните и отрицателните енергии се привличат, и човек се успокоява и утихва.

Двоен дял / Полюси на доброто и злото,
ООК - София, 11.11.1931г.