Голямо нещастие е за всеки това, че постоянно разправяте за своите недостатъци. Ето, някои от вас следвате вече толкова години в това учение, но като се съберете, не говорите за нищо друго освен за недостатъците на този - на онзи, и при това ги изопачавате.

Казвате: "Покажете ни недостатъците." За мене е важно да ви покажа доброто и да знаете как да го разработвате, как можете да го отхранвате. Голямо нещастие е за всеки това, че постоянно разправяте за своите недостатъци. Ето, някои от вас следвате вече толкова години в това учение, но като се съберете, не говорите за нищо друго освен за недостатъците на този - на онзи, и при това ги изопачавате. И после казвате: "Хайде да се помолим на Бога да ни прости. Сгрешихме се с тези разговори." Идва при мене една сестра и ми казва: "Учителю, еди-кой си брат не може да живее повече на Изгрева." "Защо?" "Той видял някои неща, които не може да търпи." Ако пък той би могъл да вижда толкова, колкото аз виждам, той би се стопил досега. Тогава отварям радиото си, да видя какво толкова го е смутило. И ето как ще ви представя неговото положение. Представете си, че видите един брат, отишъл да се къпе по бяла риза. И след това някой си казва, че не могъл да търпи това сополиво дете. А може да търпи откраднатите пари. Съгласен съм с това, че не може да търпи сополивото дете, но чуждите пари в джоба си може да търпи. Че те са пак такива сополи. Това е, казва някой, моето спасение. Чудни са хората в своята непоследователност. Пред някоя постъпка лоша на някого, не могат да издържат, а към някоя своя лоша постъпка са снизходителни. Значи своите сополи можеш да гледаш. Не, последователни трябва да бъдем.

Разбраната скърб / Разбраните скърби,
ООК - София, 21.10.1931г.