Както за освобождаване на човека от физическа слепота се препоръчва добър и чист живот, също така се препоръчва чист живот и за освобождаването му от умствена слепота.

„Може ли сляп сляпаго да води?”. Слепотата, в кое и да е поле, създава нещастия и мъчнотии на човека. Физически слепият може да бръкне там, дето не трябва, и сам да си причини нещастие. Духовно слепият може да си причини някакво нещастие в сърдечния свят, а умствено слепият – в умствения свят. Човек не е създаден сляп, но впоследствие е станал такъв. Много причини има за неговата слепота: или поради непорядъчния му и лош живот в младини, или поради лошия живот на неговите деди и прадеди. От лошия и изопачен живот нервите губят своята пластичност, кръвообращението не става правилно и върху зрителния нерв се наслагат утайки, които пречат за правилното пречупване на слънчевите лъчи в окото. При физическата слепота се образуват утайки в зрителния нерв на окото; при умствената слепота се образуват утайки в мозъка и пречат на правилното възприемане на мисълта. Когато мисълта не е ясна, човек усеща известно стягане в мозъка, т. е. в умствената област. Както за освобождаване на човека от физическа слепота се препоръчва добър и чист живот, също така се препоръчва чист живот и за освобождаването му от умствена слепота. Слепият трябва да пречисти абсолютно тялото, ума и сърцето си, да не останат никакви утайки върху нервите му. Като задава въпроса, може ли сляп сляпаго да води, Христос иска да знае, кой трябва да ръководи и лекува слепите. Не е достатъчно само да водиш слепия. Друго нещо се крие в зададения въпрос от Христа. Да водиш някого, значи, да го упътваш. Който не разбира законите на разумната природа, може ли да упътва и ръководи другите?

Дали може,
НБ - София, 10.6.1917г.