Когато ям, изпитвам приятност. Ям сладко за Онзи, Който е дал храната. Бог ми се открива чрез храната. Бог ми се открива чрез светлината, чрез вятъра, който вее; чрез водата, която тече.

Аз разглеждам проявите в живота, като процеси на природата. Когато вее, вятърът прегръща и целува човека. И дъждът, като вали, също прегръща и целува човека. И светлината прави същото. Затова казвам: Постъпвай, както постъпват светлината, въздухът и водата. Ако постъпваш така, ти ще бъдеш човек с висок идеал, ти ще вървиш в Божествения път. Да имаш висок идеал, това значи, да любиш Бога. При това положение, ти лесно се справяш с мъчнотиите си. И тогава, каквото пожелаеш, можеш да постигнеш. Искаш да направиш едно добро. Нещо в теб ти казва: Направи това добро. Ти веднага изпълняваш волята му, и целият ден си доволен и разположен. Ако не направиш доброто, това същество ти нашепва: Не постъпи добре. Това същество е Божественото, твоят ангел. Ако го слушаш, той ще те изведе на прав път. Казваш за някого: Този човек мисли само за ядене и пиене. – Аз гледам другояче на въпроса. Когато ям, изпитвам приятност. Ям сладко за Онзи, Който е дал храната. Бог ми се открива чрез храната. Бог ми се открива чрез светлината, чрез вятъра, който вее; чрез водата, която тече. Когато се сприятеля с някого, това е благоволението на Бога към мене. Трябва ли след това да казвам, че този човек не заслужава внимание? Ако той не заслужава внимание, и ти не го заслужаваш. Той има грешки и слабости, но те са външни, странични. Бог гледа снизходително на всичките му слабости и работи върху него, да го издигне. Казваш: Аз се моля на Бога, вярвам в Него, но Той нищо не ми дава, а на този грешник дава изобилно. – Ти му завиждаш, а Бог намира в него нещо добро, за което заслужава внимание. За тебе Бог е определил нещо по-добро, отколкото за него, но търпение ти е нужно, ще почакаш малко.

Здрава мисъл,
ООК - София, 16.11.1932г.