Когато казвате, че трябва да се живее, вие сте на земята, между хората; когато се казва, че трябва да мислите, вие сте между ангелите, а когато се казва, че трябва да любите, вие сте в Божествения свят.

Христос казва: "Аз съм пътят, истината и животът". Пътят е символ на светлината. Тя има отношение към знанието. Без светлина пътят не съществува. Без знание светлината не може да се изяви. Пътят има отношение към физичния свят, светлината - към духовния свят, а знанието - към Божествения. Аз съм истината". Истината има отношение към свободата. Значи, човек трябва да бъде свободен, ангелът трябва да бъде чист, а за Бога се казва, че е свят. Свободата е за човека, чистотата е за ангелите, а святостта - за Бога. Истината е в светостта. Само святият човек може да бъде абсолютно свободен. - "Аз съм животът". Обикновеният живот е за земята; мисълта е за духовния свят, за ангелите, а любовта е за Божествения свят. Следователно, когато казвате, че трябва да се живее, вие сте на земята, между хората; когато се казва, че трябва да мислите, вие сте между ангелите, а когато се казва, че трябва да любите, вие сте в Божествения свят. Като се говори за любовта, това е Божественото начало; като се говори за мисълта, това е ангелското проявление; като се говори за живота, това е човешкото. Чувствайте дълбоко в себе си Божията любов; чувствайте дълбоко в себе си ангелската мисъл; чувствувайте дълбоко в себе си живота на цялата природа.

Малкото добро. (Живият порядък),
ООК - София, 22.6.1932г.