Всека плесница, която е ударена от човек, който ви обича, продължава живота с 20 години

Не е лесно човек да придобие истинско знание. Колко сълзи трябва да пролее, колко мъчнотии, колко страдания трябва да мине ученикът, докато дойде до положителното знание. Ако учителят обича учениците си, понякога той може да им удари по една - две плесници. Всяка плесница на този учител продължава живота на ученика с 20 години. Без тази плесница ученикът би бил изложен на заболяване, на смърт. Затова е казано, че любовта оживява и възкресява. Всички хора, които имат дълъг живот, са минали през големи страдания. Те са наречени Синове Божии. Който иска да се нарече Син Божи, той трябва да бъде готов да мине през големи страдания. Неговият път няма да бъде осеян с рози, но – със страдания и мъчнотии. Страданията продължават живота. Всека плесница, която е ударена от човек, който ви обича, продължава живота с 20 години. Какво лошо има в една плесница, която събужда в човека възвишеното, благородното, разумното? Ако някой ви удари една плесница, която струва пет брилянта, тя е на място. „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, нищо не съм." Значи, любовта осмисля всичко в живота. Следователно, когато любовта наказва, човек оживява и възкръсва. Кое в човека се наказва? Наказва се физическото в човека, но не и неговото духовно естество. Човешката душа не страда, тялото страда. Обаче, душата трябва да преживее страданията на тялото, за да се прояви. Днес всички хора бият, наказват по-малките, по-слабите от тях. Кой човек не е откъснал главата поне на една муха? Или кой не е настъпил поне една мравка ? Срещате някой човек, върви и философствува, не вижда, какво се изпречва на пътя му. Че стъпкал мравка, или бръмбар, той не се смущава – намира, че това е в реда на нещата. Вървите през една гора. Срещате двама млади, мома и момък, които се разговарят. Момата говори и от време на време дигне ръката си нагоре, хване едно клонче от някое дърво, откърши го и отмине нататък. Това показва, че един ден тази мома по същия начин ще откърши нещо от момъка, с когото днес така хубаво се разговаря: ще откърши нещо от него и ще продължи пътя си. Какво трябва да направи този момък? Като гледа, как безгрижно момата чупи клончетата на дърветата, момъкът трябва да й каже: Сбогом! Аз заминавам. Отивам в странство и след десет години ще се върна. Тогава ще се срещнем и поговорим. Съвременните хора нямат нужната доброта и благородство, вследствие на което взаимно си създават страдания и мъчнотии.

С человечески езици,
СБ, РБ - София, 1.9.1935г.