Устата представлява отверстие, което се отваря и затваря, за да приема храната отвън и да я обработва. Каква представа ще имате за човека, който само отваря и затваря устата си? Обаче като орган, устата изпълнява няколко служби: орган за приемане на храната, за изпитване на вкуса и за говорене. Тя изразява най-разумното нещо – словото. Човек се познава по словото и по движенията. Всяко движение има своя подбудителна причина. Някои се страхуват, да не ги познаят какви са. Обаче в Писанието е казано: „Махнете се, защото не ви познавам“. Не е добре да не те познават. Щом живееш, трябва да те познават. Какво означава познаването? Свещта гори. Трябва ли да се сложи под шиник? Човешкият ум е запалена свещ. Той трябва да свети, да бъде полезен на хората. Понеже се казва, че човек е създаден по образ и подобие Божие, значи той е част от Божията светлина. Следователно по човека отчасти познаваме и Бога. Не говоря за сегашния човек. Той би дал крива представа за Бога. Говоря за първия човек. Бог изпълва цялата вселена. Тя е Неговото тяло. Има още много неща за Бога, които хората не знаят. Знае се обаче, че частта прилича на цялото. И човек, като част от цялото, се познава по лицето и главата. Каква е главата, какво е лицето, това са въпроси за изучаване. Някои си представят Бога троеличен. Това е теория, чрез която Бог не може да се познае. Първата задача е да изучавате себе си, да изучавате човека. Той е съставен от глава, труп и крайници. И така да се мисли, това са ценности, които никога не губят стойността си. И на другия свят да отидете, пак ще имате същите органи. Както и да разглеждате човека, вие ще го познаете отчасти. За да познаете човека в истинския му вид, трябва да имате вътрешно зрение. Без него вие ще имате ограничено понятие за човека. Изобщо, от човека ще съдите и за ангела. Ангелът е светещо същество. Значи същество на интелигентността, на разумността. Това разбираме под понятието „светлина“. Какво е огънят? – Емблема на чувствата. Значи ангелът е огън и светлина, т.е. любов и разумност. Неподкупна е любовта на ангелите. Като изучаваш човека, ще дойдеш до понятието „ангел“, а оттам до понятието „Бог“ – образ на светлина, любов и благост. Видиш ли този образ, ти имаш вече идеал, към който се стремиш. Работи върху себе си и не се страхувай, че ще те познаят. Какво ще видят в тебе? Едно деформирано ухо. То показва, че в миналото не си имал обхода. На друг носът е деформиран – не е разумен, няма нужната интелигентност. На трети устата е деформирана. Той не е давал ход на чувствата си, не ги е развивал. Като знаете това, възпитайте децата правилно, за да се оформят техните уста, нос, уши, очи. Това значи истинско възпитание. Какво се иска от сегашния човек? – Да работи върху себе си, за да преустрои своето тяло. Физическото тяло е създадено по образ на духовното. Казвате: „Остаряхме вече, това не е за нас“. Ка̀жете така и обръщате погледа си надолу. Мислите за вашите старини. Смешно е да се говори така. Не мислѝ за старините си. Остарял си, защото грешиш. Ти си изгубил силата, интелигентността, волята си, защото не живееш правилно. Преди да действаш, вслушвай се във вътрешния си глас. – Чий е този глас? – На Бога. Той всякога ти говори. Той казва: „Аз съм те създал да мислиш право, да не грешиш“. Питам: Защо да не се занимаваш с ухото си, с устата си? Намери един светия и започни да изучаваш ухото, устата, носа му. Не говоря за светии, създадени от хората. Имам предвид истинския светия. Сравнете скъпоценния камък с кристала, изработен от човека, и вижте разликата между тях. Като изучавате идеалните образи, ще видите своите недостатъци. Изучаването на човека, неговата същина, ни приближава към Бога. Ако искаш да изучиш устата си, пипай я отвреме–навреме, но не с пръсти, а със съвършено чиста кърпа. Деликатно нещо е устата. Тя е крайно чувствителна. Ако изгубите тази чувствителност, този вътрешен усет на устата, всичко сте изгубили. Дръжте устните си свободни, за да възприемате правилно енергиите.