Всяко нещо трябва да става на своето време.

Защо страдат хората? – Защото костите им са изместени. Аз взимам думите „изместени кости“ в смисъл на разместени мисли, желания и постъпки. Може да си добър, искрен, но пак страдаш от разместване на мислите и чувствата. – Защо? – Защото започваш работите си не навреме и без нужното разбиране. В края на краищата, като се намериш в затруднение, казваш: Господ е всесилен, всичко може да направи. – Той може да направи всичко, но по своя ум и разбиране, а не по твоя. Хората грешат като мислят, че Бог ще ги научи как да постъпват, без да разсъждават сами върху постъпките си. Те се обръщат към Бога само когато имат нужда, без да се запитат, разположен ли е Бог да им отговори. Всяко нещо трябва да става на своето време. Жената хананейка схвана този момент и го използва. Когато Христос й каза, че не може да вземе хляба от децата и да го даде на псетата, тя веднага съобрази как да отговори. – Кои са псетата? – Хората, които мислят само за ядене и пиене. Хананейката беше скромна жена. Тя дойде при Христа да вземе само излишъка от трапезата на господарите, без да посегне на техния дял. Тя съзнаваше, че има право да живее и да се ползва от благата на живота, макар те да падат от трапезата на господарите. Христос се почуди на тази вяра и отговори: „Жено, голяма е твоята вяра!“ От този момент животът на хананейката се измени и Христос рече: „Да бъде според вярата ти! И оздравя дъщеря й от този час.“ Този преврат в живота на човека наричаме „придобиване на вътрешен, Божествен мир“. Когато болният оздравее, в душата му настава мир и спокойствие.

Голямата вяра,
НБ - София, 19.1.1919г.