Всяка вечер ще говориш на телефона с Бога. С любов ще Му говориш. Ще Му благодариш, че те е изпратил на земята.

Ти чрез молитвата ще се научиш да влезеш в общение с Бога, да се разговаряш с Бога. Ако ти на своя Баща не можеш да говориш, не можеш да се развиваш правилно. Всяка вечер ще говориш на телефона с Бога. С любов ще Му говориш. Ще Му благодариш, че те е изпратил на земята. Ще кажеш: "Господи, много добре си направил всичко." Ти казваш: "Какво да се молим?" Че какъв учен човек си ти? На хората държиш лекции, а не можеш да се молиш на Баща си. Под думите молитва разбирам следното: това е истинското положение, при което човек може да се научи да говори. То е един вътрешен подтик, една вътрешна необходимост. Когато никакъв метод вече не помага, когато човек е употребил всичките средства и не може да помогне, тогава ще дойде до онова уединение на душата, при което нещо от дълбочините ти се повдига нагоре към Бога. Всеки, който отива при Бога, не е бил разочарован. Когато сме отивали при Бога, и не сме били разочаровани. Не е било време, когато Той да не ни слушал. Той ще те послуша. Но когато Той говори в мен, трябва да съм послушен, да изпълня Неговата заповед. С други думи, ако върша волята Му, молитвата ми всякога ще има благоприятен резултат. А ако не вършиш волята Му, молитвата ти няма да бъде послушана.

Милосърдие, смирение и молитва,
ООК - София, 3.10.1934г.