Кой е органът на разумността в човека? – Ухото. То може да се раздели на три части: горна – овалната част на ухото, средна и долна – месестата част. Горната част представя ума, т.е. мозъка, средната част – дробовете, а долната – стомаха. Като разглеждате формата на ушите, виждате, че ушите на двама души са еднакви по форма, но различни по големина. Представете си, че имате два извора: единият с чучур 10 сантиметра в диаметър, а другият – 20 сантиметра. По качество водата на двата извора е еднаква. Разликата между тях е само в количеството на водата. Като гледате първия извор, вие се усмихвате и казвате: „И той се мъчи да даде нещо“. При втория извор изпитвате приятност и учудване на изобилието на водата. Той внася повече енергия в човека. Следователно едно и също качество вода, различно по сила, предава по-голяма или по-малка сила на ума. Значи по-голямото ухо внася повече енергия в човека, отколкото по-малкото. И тъй, когато мозъкът има голямо влияние върху ухото, най-добре развита е горната част. Тя е по-широка, по-оформена от другите части на ухото, и човек има голям замах. Когато дихателната система, т.е. дробовете оказват най-голямо влияние върху ухото, средната част е най-добре развита. И най-после, ако стомахът работи енергично, долната, месестата част на ухото е най-добре развита. И обратно, ако мозъкът, дробовете или стомахът не работят добре, и съответната част на ухото е слабо развита. У животните горната част на ухото е повече заострена, не е добре развита. Това показва, че мозъкът у тях не работи, както у човека. Казват за лисицата, че е умна, обаче ушите ѝ са остри. Лисицата не е умна, но е хитра. (...) Острото ухо показва, че мозъкът се влияе от стомаха, т.е. стомахът е по-добре развит и от мозъка, и от дробовете. Човек с остро ухо е силен на физическия свят, но вън от този свят нищо не може да направи. Той е нетърпелив. Като му говориш, не слуша и казва: „Нямам време да слушам, зает съм“. Обаче ако му говориш за ядене и пиене, веднага намира време. Сяда и слуша. Ухото на учения горе е добре развито, а долу, при стомаха – слабо. Ако му говориш за ядене и пиене, той казва: „Нямам време да те слушам“. Говориш му за бръмбари, за пеперуди, от научно гледище, той оставя всичката си работа и започва да слуша. В него умът има надмощие. Следователно за предпочитане е ухото да бъде горе добре развито, а долу – слабо развито, отколкото обратното. За предпочитане е панталоните да бъдат долу тесни, а в талията – широки; за предпочитане е дрехата да бъде горе по-широка, а долу по-тясна, отколкото обратното. По естество умът изисква по-голям простор, затова горната част на ухото трябва да бъде по-широка. Ако ухото горе е остро, в средата широко, а долу пак остро, това не е добре. Между частите на ухото трябва да има съответствие. Ако горната част на ухото е суха и твърда, а долната – мека, месеста, това показва, че в горната част не може да расте нищо, а долната е голяма поляна, обрасла с растителност, има какво да се яде и пие. Това е аномалия в организма. И горната част на ухото трябва да бъде мека, деликатна, умът да има простор. Изобщо, ухото не трябва да бъде прозрачно. Тогава и организмът ще бъде слаб, прозрачен. Ухото трябва да се изучава от три гледища. Първо, какво е вложил умът в човека. После, какво е вложила дихателната, т.е. волевата система в човека, и най-после, какво е вложил стомахът. Долната част на ухото показва какви запаси е вложила природата в човека, с какъв жизнен капитал го осигурила. Интересно е да изучавате горната част на ухото на талантливия и на гениалния, да намерите разликата между тях. В умствено отношение природата е вложила големи възможности у гения. В средната част на ухото се крие енергията, силата на човека. Като погледнете тази част на ухото, веднага познавате какви сили се крият в човека. Долната част на ухото показва колко време ще живее човек. От тази част зависи и щастието на човека на земята. Тя определя щастливия живот. Много естествено, щом си здрав, ти ще бъдеш щастлив. Изучавай ухото си, за да знаеш с какъв умствен капитал разполагаш, с какви духовни сили работиш и какъв жизнен капитал е вложен в тебе. И тогава, като хванеш леко ухото си, да изпиташ приятност, както богатият при броенето на златото; земеделецът – при вида на добре израслото жито; художникът – пред своята хубава картина. Ако искаш да засилиш здравето си, хвани ухото си долу, а не горе. Ако искаш да изразходваш известна сума, хвани долната част на ухото си и ще разбереш, разполагаш ли с тази сума, или не. Изучавайте ухото си като проекция на сили. В горната част е работил умът, т.е. духът. В средната част, дето се изявява дихателната система, е работила душата. В долната част на ухото е работила цялата стомашна система – демокрацията. С други думи казано: В горната част на ухото работят аристократите, графовете и лордовете на физическия свят, или светиите и адептите в Божествения свят. Изобщо, те живеят на планините. Горната част на ухото представя Хималаите на физическия свят. Човек, у когото и трите части на ухото са добре развити, се отличава с голямо равновесие. Каквото и да стане с него, той гледа спокойно на всичко. Казва: „И да умра, не се страхувам. И да ям, и да не ям, нищо от това, ще се нареди някак работата“. Ако е студент, казва: „И да ме скъсат на изпит, нищо от това. Колко пъти са ме късали!“ Той се усмихне и продължава да учи. Ако се спъне и падне на земята, пак се усмихне. Скочи, изтърси праха от дрехите си и тръгне напред. Друг, като падне, намръщи се и казва: „Кой направил толкова лош път, да падат хората?“ Дето отиде, все ще разказва за своето падане. Така е, когато ухото е широко долу. Обаче не е добре ухото да бъде долу много тясно. Това показва, че човек разполага с малко жизнен капитал. В такъв случай той трябва да вземе мерки, да работи за разширяване на долната част на ухото си. Ако не работиш за подобряването на тази част на ухото, лесно ще те изпъдят от къщата и ще останеш вън.
Съразмерност в природата / Съотношение на ухото към ума, дробовете и стомаха,
МОК - София, 17.2.1933г.
