Пред хората човек се представя внимателен, добър, а като остане сам, започва да роптае. Това не е естественото положение на човека.

Като изучавам живота, виждам колко неестествени отношения съществуват между мъжа и жената. Като влезе чужд човек между тях, те са внимателни, нежни, сладко си говорят. Щом излезе гостът, те започват да се нагрубяват: мъжът нагрубява жената, майката – децата и т.н. Значи пред хората човек се представя внимателен, добър, а като остане сам, започва да роптае. Това не е естественото положение на човека. Това е раздвояване, което не може да доведе до никакви постижения.

Посвещения в живота / Четирите посвещения в живота,
УС - София, 7.10.1934г.