Физическият свят съставя почвата на живота, астралният – водата на Божествения свят, а менталният – атмосферата, въздуха на този Божествен свят.

В ущърб на вярата се развива друго чувство, което поглъща енергията и слиза между астралния, етерния и физическия свят. Според съвременните окултни науки трябва да знаем къде на главата ни се намира астралният свят. Най-горе на главата е Раят, причинният свят; към средата на главата отпред е менталният свят, а долу, отзад на главата, е астралният свят. Ще проектирате постоянно ума си нагоре. Христос казва: „Ако имахте вяра колкото едно синапово зърно, щяхте да помествате планини.“ Защо сравнява вярата със синаповото зърно? Защото само онази вяра лекува, която прави пришки като синаповото зърно. Когато давате някому, правите пришки на себе си, на кесията си, навсякъде. Кесията ви е вътре във вас, затова я извадете навън. Като казва Христос да имате вяра като синаповото зърно, то значи тази вяра да стане активна, да има ефект, да изважда всичко навън. Когато искаме да имаме това-онова, то не се дължи на вярата. Понеже вярата принадлежи на активния свят, тя е Божествено чувство и затова не може никога да бъде пасивна. Когато не е развита, тя е пасивна. Плодовете на вярата зреят горе, в причинния свят, и тя винаги казва: „Бог е добър за нас.“ Плодовете на вярата не зреят нито в менталното, нито в астралното поле, а само в причинния свят. А кои са плодовете й? Безкористието. Безкористни ли сте, имате вече един малък плод в причинния свят. – Желанието да станем духовни безкористно ли е? – Вие имате желание да станете духовни хора, за да се проявите. Но за да станете духовни, първо трябва да развиете духовното си чувство – Любов към Бога, почитание към ближните си и после безкористна вяра. У духовния човек трябва да има Любов към Бога и към всички същества, били те най-малките; а също да има развити милосърдие, вяра, надежда и съвест, центровете на които са в причинния свят. Хора, у които тези центрове не са развити, нямат понятие за право, за съвест. Човек, у когото органите на съвестта нямат корените си в причинния свят, е човек безплоден, безсъвестен. От това гледище ние разглеждаме нещата малко по-другояче. Както тази философия се развива в теософията, тя представя езотеричната, вътрешната страна на това учение и не е за вашите умове. Даже и писателите, които пишат теософски книги, не разбират както трябва теософията и нямат методи на приложение. За да се пишат такива книги, се изисква голяма напредналост – умът и сърцето да бъдат тъй развити, че да схващат нещата и от най-малкото загатване. Физическият свят съставя почвата на живота, астралният – водата на Божествения свят, а менталният – атмосферата, въздуха на този Божествен свят. Причинният свят се представя от светлината и топлината, които пък са причина за цялата растителност на Земята; астралният свят съставя моретата и океаните, а етерното тяло – малките и големите реки, които са проектирани във физическия свят. Етерният свят е, който свързва астралния с физическия свят. Етерното тяло е така свързано с физическото, че през неговите канали се предава енергията и се оплодотворява Земята. Това не е само едно философско учение, а действителното обяснение на въпроса.

Методи за лекуване,
СБ - В.Търново, 22.8.1919г.