Трима учители разправяли на децата си за хубавите плодове, за хубавите градини, но всеки разправял по свой начин. Първият разправял на децата, че имало в света много хубави градини с вкусни плодове, но нито плодовете им показвал, нито дал да ги вкусват. Като се върнали по домовете си, децата разправяли на родителите си какво им преподал учителят. Вторият учител разправил на децата си същото, но ги завел в тези градини, да им покаже какви плодове растат там. Третият учител разказвал на децата си за тези плодове и в една от тези градини на всяко дете дал да опита по един от тези плодове, а същевременно им дал по две ябълки и по две круши, на всяко дете, да ги занесат дома си, да ги покажат на родителите си. Кой от тримата учители преподал най-добре урока си? Третият. - Защо? - Защото не само те разбрали урока, но и родителите им. Та сега и на вас трябва и могат да ви проповядват за любовта, за Бог, но Бог и любовта трябва да се опитат, трябва да имат практическо приложение. Любовта непременно трябва да се опита. Любовта по никой начин не може да се намери така, както хората я търсят. По този начин я търси целият свят, но никой още не я намерил. Като си дойдете от любовта, вие непременно трябва да я опитате. Огън, който гори и изгасва, не е огън. Има тела, които веднъж като се запалят, с нищо не могат да се изгасят. И с кофи да наливате вода върху този огън, той не може да се изгаси. Казвам, това, което не гасне при никакви условия, нито при болести, нито при сиромашия, нито при страдания, това е любов. При такава любов никаква болест не може да устои. Болестта гази само онези, които нямат любов. Сиромашията гази само онези, които нямат любов. Ако си слаб, това показва, че нямаш любов. Който има любов в себе си, той е силен човек. Не че ти като човек си силен, но любовта в тебе ти предава сила.