Страданието не е нищо друго освен ликвидиране с животинското, със старите сметки.

Страданията на човека произтичат от неговото животинско естество – иска да се удоволствува. То не обича страданието, то обича само да яде и да пие. Най-високото развитие на животното е да яде и да пие. Това е царството му. Обаче човек е минал през това състояние, ял е и пил е. Но понеже като животното е ял и пил много, не е ял както трябва, то са останали неща, които не са се смлели. Та сега, като станал човек, набрали се много страдания. Вие някой път се чудите защо човек страда. Представете си, че човек е живял 10 000 години като вълк, 20 000 години като тигър, 50 000 години като мечка. Като вълк той е изял 10–20 000 овци. Всяка година изяждал по една овца. Всичките тези престъпления, които е направил, сега, като е станал човек, всички тези същества започват да идват при човека и му казват: „Върни ни това, което си взел.“ И ти трябва да плащаш. Да плащаш за старите привички и задължения. Ти казваш: „Аз живея по Бога.“ Но ще ти кажат тези същества: „Едно време беше страшен разбойник, ограби ни, изяде ни, сега ще платиш.“ Някой път ти дойде някое страдание: „Толкова много се моля, по три пъти се моля на ден, защо ми дойде това страдание, отгде дойде?“ Господ не те слуша, само казва: „Ще поправиш живота си.“ Ти си ял, ял, колко агнета само си изял. Това агънце мъчно се смила. И сега агънцето трябва да го родиш, да му дадеш свобода, да му платиш, да му дадеш живота, който някога си му взел. Човек е много скържав. Да взема може, но ако дава, страда. Така че страданието не е нищо друго освен ликвидиране с животинското, със старите сметки. За онзи, който разбира, така е.

Върховният авторитет,
УС - София, 8.7.1934г.