Неразположен си. Щом познаваш носа си, достатъчно е малко да го бутнеш, за да смениш състоянието си. Ако не знаеш как да го бутнеш и на кое място, вместо да си помогнеш, ще влошиш положението си. Добре е, отвреме–навреме да бутате носа си, но съзнателно. Когато природата праща на човека болести – хрема, треска, тя има предвид своите мързеливи, своенравни деца. Така тя ги заставя да правят движения, да се лекуват. Искат, или не искат, те бутат носа си и по този начин си помагат. Без движения човек може да се осакати. – „Дотегна ми вече да се секна, не искам да си бутам носа.“ – Благодари на хремата. Без нея ти щеше да се осакатиш. Който не бута носа си, умира; който го бута, живее. Ще се учиш, да знаеш къде и как да пипаш носа си. Ще учиш и ще прилагаш знанието си. Това се иска от вас. В човека са вложени дарби и способности, които трябва да се развиват. Изучавайте се, да знаете какво носите в себе си и как да си въздействате. Пипнеш едно място на носа си и вместо да събудиш някое добро качество, ти бутнеш мястото на страха и ставаш страхлив. Бутнеш друго място и се оказва, че си бутнал мястото на завистта. Което място бутнеш, такъв ставаш. Бутнеш мястото на подозрението, и ставаш подозрителен. Ако волята ти е слаба, бутни мястото, където е волята, да станеш човек със силна воля.