Евангелистите имат един метод. Те, като хванат един човек, искат да го обърнат на всяка цена към Бога и му казват: „Ти си грешен, ти трябва да се поправиш.“ Те му повтарят: „грешен, грешен“, докато го убедят, че е грешен и че трябва да се поправи. Един евангелист пита: „Ти защо като нас не ги учиш да се покаят?“ Един наш брат му казал: „Ние видяхме, че чрез вашия метод както обръщате човека, не може да го обърнете, понеже после той пак се връща там, откъдето е дошъл. А пък ние употребяваме следния метод. Казваме му: „Ти си добър, ти си добър, ти си добър“ и най-после той повярва, че е добър и става добър. Нали вие искате да го направите добър?“ Евангелистът казва: „Вие сте по-големи майстори, а ние искаме по-рано да го окаляме хубаво и после да го обърнем.“ Казвам сега: Как е по-хубаво да се започне: с Моисеевия закон или с Любовта? Писанието казва: „Моисеевият закон е до Христа, а пък Христовият закон на Любовта е вечен закон за възпитание.“ По някой път вие искате животът да бъде красив, хубав, да ви обичат, да ви погалят, да ви кажат една сладка дума, да ви приемат вкъщи като свои. Но това е Христовият закон. В Моисеевия закон няма такива неща. При Моисеевия закон ти си един слуга – каквото направиш, плащат ти и като направиш нещо, ще ти намерят кусур, ще кажат: „Проста работа.“ Ще унижат работата ти, за да откъснат нещо от заплатата ти. Ще ти кажат: „Не си го нарисувал както трябва, не си ушил дрехата както трябва“, за да ти отбият нещо. И онзи човек ще каже: „Хайде, ще взема по-малко.“