Ако човек не прави усилия да се развива, това, което е вложено в него ще остане недоразвито, и той ще си остане невежа.

Има един научен въпрос, според който спасението на човека седи в правилното разбиране. Правилното разбиране произтича от една наука, която хората тепърва почват да проучават. Учението както сега го разбираме, не е във външната страна, не е само в неговата теория. Има известни изкуства, които теоретически не можеш да изучаваш. Запример, теоретически може да се изучава пеенето, но човек трябва да пее, за да стане добър певец. Ти може да си свършил няколко музикални академии и пак да фалираш в себе си. Ти може да не си свършил никаква музикална академия и пак да бъдеш първокласен певец. Но ако учиш при това положение, учението ще придаде на дарбата, която имаш. Следователно, дарбите, които са дадени на човека, могат да се развият само при едно външно усилие от негова страна. В природата има два момента на учене: Единият момент е на Провидението, когато Бог работи върху нас. Това хората приемат по един или по друг начин и различно го определят. Другият момент е, когато сам човек работи върху себе си, прави усилия, за да придаде нещо към работата на Бога. В развитието, в цялото Битие има нещо, което движи света. Това, което движи света, е важният момент. В Битието всичко се движи. Външното изявление е външният момент. Тези два момента в битието се сменят. Учението не спада към първичния момент на битието, но към вторичния. Ние трябва да се учим, за да стане Божественото у нас явно от вън. Ако човек не прави усилия да се развива, това, което е вложено в него ще остане недоразвито, и той ще си остане невежа. Така, че вие ще станете да знаете да пеете за себе си. Ако придобиете знания, това учение ще бъде заради вас, не за другите. Ти искаш светът да бъде добър, хората да бъдат добри. Ако един човек е добър, той ще бъде добър за себе си, а не за тебе. Ти не уповавай на доброто у другите, но уповавай на доброто, което е в тебе. Това е в разбирането, в прогреса на човека. Ако човек сам не е добър, това е резултат на учението. Ти не можеш да бъдеш добър, ако не си се учил. Някой иска да направи добро, че как ще го направи? Ти си дрехар, искаш да скроиш една дреха. За да я скроиш както трябва, ти трябва да си учил, да знаеш как да я скроиш. Ако я скроиш както трябва, ти ще се повдигнеш. Ако не я скроиш, ще изгубиш, ще развалиш дрехата.

Развързано ще бъде на небето,
НБ - София, 14.7.1935г.