Обработвайте дарбите и способностите, които са вложени във вас и не очаквайте да дойде нещо наготово в живота ви.

Един стар дядо вървял по пътя и пред него се изпречил един голям трап. Засилил се да го прескочи и паднал в трапа. Като мислел, че някой го е видял, той казал гласно: какви трапове прескачах на младини! Но сега, изгубих силите си. Като се огледал натук-натам и разбрал, че никой не го е видял, че няма човек около него, казал си: Какъвто бях на младини, такъв съм и на старини. Ние пък казваме и гласно и в себе си: Какъвто е човек на младини, такъв е и на старини. Ако на младини е бил разумен и на старини трябва да бъде разумен. Ако на младини е имал любов и на старини трябва да има. Положителното остава положително и отрицателното - отрицателно. Невъзможно е положителното да се превърне в отрицателно, а отрицателното - в положително. Добрият човек е всякога добър, а лошият - всякога е лош. С други думи казано: в човека са вложени известни възможности, които чакат времето да се проявят. Трябва да цъкнете една клечка кибрит, за да се запали огънят, който носите в себе си. Възможностите се крият в дървата, а не в кибрита. Значи и на младини, и на старини човек е един и същ, но чакал е времето си, да прояви своите възможности. На старини всички дървета, които са вложени в човека, ще се запалят и той ще се прояви. Това не значи, че като е вече стар, той се е изменил. Старият има възможност да прояви всичко, което носи в себе си от младини, но в никой случай не може да прояви това, което не е вложено в него. Това, което е вложено в душата на човека, рано или късно, трябва да се прояви. Колкото по-дълго време живее на земята, той все повече ще се проявява, но нищо ново няма да прояви, т.е. той не може да прояви нищо повече от това, което носи в себе си. Всеки ще се убеди в тези думи. Като знаете това, обработвайте дарбите и способностите, които са вложени във вас и не очаквайте да дойде нещо наготово в живота ви.

Път към Любовта / Страданието – път към Любовта,
УС - София, 17.2.1935г.