Защо страдаме? – Защото не давате път на вашата музикалност. Като страдаш, природата ти казва: Изпей нещо! Или, изговори нещо музикално. Кажи си: Мисли право, люби усърдно, постъпвай добре! Ако мисълта ти е лишена от любов, нищо не се постига. Любовта внася импулс, подтик в човека. Добрата постъпка е краят, проява на разумността. Ето защо, колкото и да страдате, знайте, че чрез страданията природата иска да събуди вашата музикалност. През каквито страдания и да минавате, пейте и свирете. Само така ще излезете от кривия път на живота, от меланхолията и от немузикалния живот. – Предчувствувам, че ще ми се случи нещо зло. – Ако не пееш, ще ти се случи някакво нещастие. – Какво да правя? – Пей! Всеки човек е поставен между две злини: едната е положителна, а другата – безразлична. Ако можеш да пееш и говориш музикално, ще се повдигнеш. Ако не можеш, ще ти се случи това, което предчувствуваш.
През каквито страдания и да минавате, пейте и свирете.
Етикети:
Говорене,
Зло,
Любов,
Мисли,
Музика,
Постижения,
Постъпки,
Предчувствие,
Природа,
Път,
Разум,
Страдания,
Състрадание