„Който е хванал ралото и гледа назад, той не е достоен за Царството Божие“, се казва в последния стих. Истинското оране, това е мисленето. Човек трябва да има една отлична мисъл. Някой казва: „Само аз ли съм, който мисля лошо?“ Аз искам да бъдете преди всичко полезни на себе си, с мисленето. Гледам, всички съобщения, които идват от Невидимия свят, да не им причинявам вреда със своята мисъл, да не би да се скъса някоя жица, да не се прекъсне радиовръзката. Щом всички станции говорят, зная, че мислите, чувствата и постъпките ми са прави. Ако някоя жица е скъсана, то зная, че моята мисъл или чувство, или постъпка, е крива. Имаш една малка тъга – значи една станция някъде е затворена. Не ти стига умът за нещо – значи затворена е някоя станция някъде. Някой път нямате нито пет пари в джоба си – това показва, че с Невидимия свят имате една прекъсната връзка. Ако изправите погрешката си, денят и моментът, в който изправите погрешката си, то от Невидимия свят непременно ще дойдат парите. Или сте болен – щом поправите погрешката си, ще забележите едно поправяне на вашето здраве. Това са закони, които съществуват. Аз ви говоря не за външното здраве, а за вътрешното здраве. За да бъдете щастливи, вие трябва да бъдете здрави. Аз говоря не за външното щастие. Някой брат е замислен – ако той е замислен, това не показва, че е болен. Важното е отвътре ли е разположен, весел. Или може да е весел отвън, а пък да е болен. Някой трепери от студ и го питам, а той казва: „Добре ми е.“ Но виждам, че не му е добре. Той иска да се покаже, че е добре. И в духовно отношение много пъти има един вътрешен смут.