Или искате да се подвизавате - във всяко едно отношение опитвайте вашето съзнание. Щом е раздвоено, нещата са непостижими. Трябва да работите за обединяването на съзнанието вътре.

Слушам ви отгоре, когато пеете. По начина, по който започвате някои песни, нещо не излиза. „Всичко в живота е постижимо" пеете, но по този начин, по който почвате, нищо не се постига. „Всичко в живота е постижимо" не се започва така. Много полека ще започнете, много тихо. Я започнете сега. Ти, Олге, изпей. Всички може да се упражнявате. В човека има едно чувство, има един психологически усет, няма да ви кажа мястото къде е, който усет ви подсказва как трябва да почнете. Но ако се наблюдава, може да намерите къде е. Някой път искате да пеете - ще може да знаете може ли да пеете добре, или не. Някой път съзнанието ви е раздвоено. Дотогава, докато е раздвоено съзнанието ви, всички трябва да знаете, че се намирате в човешките противоречия и тогава всички неща са непостижими. Туй противоречие в съзнанието трябва да изчезне. Не да изчезне, но да го примирите. Вие ще работите, докато се съедини съзнанието ви, ще работите върху някои неща да ги постигнете, да се съедини съзнанието ви, да не е раздвоено. Тогава някои неща са постижими. Щом се раздвои съзнанието ви, нещата не са постижими. Дето съзнанието не е раздвоено, нещата са постижими в малък размер, дето е раздвоено, непостижими са нещата. Тръгваш за едно място, искаш да посетиш един твой приятел, но първо трябва да знаеш дали ще го намериш. Щом съзнанието е раздвоено, ще има препятствия. Когато съзнанието не е раздвоено, идете при този приятел, когото търсите - ще го намерите. Или искате да се подвизавате - във всяко едно отношение опитвайте вашето съзнание. Щом е раздвоено, нещата са непостижими. Трябва да работите за обединяването на съзнанието вътре. То е вътрешен закон, с който трябва да се справите. Ако сега с него не може да се справите, външните противоречия не може да изчезнат. Сега, изпя ли тази сестра „Всичко в живота е постижимо"? Човек трябва да знае да се справя добре с тоновете, дори с отделните букви на текста. „В"-то трябва да знаете да го превърнете в котва. То е затворена буква. Казвате: „Весел човек." Веселието как става? Здраве трябва да имате, пари трябва да имате, къщи трябва да имате, хубава памет трябва да имате. Тогава може да сте весели. Когато паметта ви не е здрава, когато пари нямате, погледнете се окъсан, никак не можете да бъдете весел. „В"-то е буква, която показва, че външните и вътрешните условия трябва да бъдат добри. Започнете „Всичко в живота е постижимо". „С"-то е изменчиво. като месечината се мени - ту се празни, ту се пълни. После думата „всичко" не е така хармонична. Затуй българите казват: „сичко", избягват „в"-то. Един ден и „с"-то може да изчезне. Менят се нещата. След двеста, хиляда години думите ще претърпят такава метаморфоза, че един ден ще намерим не това, което е сега. В английския език някои думи са променили съвършено първоначалния си смисъл. Така изречението: „Господи, забрани, да не би да направя погрешка" сега се е изменило, след двеста години е добило положителен смисъл: „Застави ме Господ." След двеста години отрицателният смисъл се е изменил в положителен.

Общи погрешки и общи добродетели,
ООК - София, 29.5.1935г.