Който не разбира Божествения живот, каквито и опущения да прави в живота си, това не се счита за грях. Друг е въпросът, ако съзнава Божественото в себе си, а едновременно с това греши и се оправдава.

Добрият и на младини е добър, и на старини е такъв. Кажеш ли, че някога си бил по-добър, а сега по-лош, не говориш истината. Добротата е качество на Бога. Като казваш, че си добър, ти разбираш, че Божественото живее в тебе. Като говоря истината, това е Бог, Който живее в мене. Интелигентността е Бог, Който живее в мене. Разумният живот е пак изявление на Бога. Дойда ли до лошите наследствени черти, до непостигнатите желания, аз имам предвид човешкия живот, който е в процес на развитие. Който не разбира Божествения живот, каквито и опущения да прави в живота си, това не се счита за грях. Друг е въпросът, ако съзнава Божественото в себе си, а едновременно с това греши и се оправдава. Тогава той носи отговорност за своите погрешки.

Човешкият нос / За човешкия нос,
ООК - София, 1.3.1933г.