Всичките погрешки на човека в един живот могат да се изправят. Всичките занемарени чувства може да се развият и всичките занемарени способности може да се развият.

Човек не трябва да бъде сляп за своите погрешки, но не трябва да ги изкоренява. Той иска да ги изкорени. Човек трябва само да подхранва Божественото, да се спре върху силното, което има в себе си, да види кои са силните точки, върху тях да работи. След туй идват други способности да развива. Вярата е чувство. Други са хората, които имат вяра. Чувството на любовта е подложено на развитие. Човек не е достигнал до туй съвършено развитие. Той подлежи на развитие. И всичките усилия сега се изискват. Сега ние искаме да се облагороди човек. Човек да познава себе си, да познава ближните си, да знае как да помогне, това е то, доброто семе, което Бог е посял. Сега, онези нещастия, които идват, онези противоречия, които идват, не считайте, че са нещо неизцеримо, тъй както казват: „Това е съдба, това е карма!“ Тогава ще обясня. Това е полуобяснение. Всичките погрешки на човека в един живот могат да се изправят. Всичките занемарени чувства може да се развият и всичките занемарени способности може да се развият. Престъпление той не трябва да държи в ума си, но нека да държи един образ Божествен. Образ трябва да се държи. В туй отношение, не трябва да се спирате върху отрицателната страна на човешкия живот, понеже той е познат. Там няма какво да се занимавате. Спирайте се върху положителното. Срещате кой и да е човек – винаги се спирайте върху нещо положително, което има. От него може да се ползувате. Дефектът, какъвто има, ако се спирате върху този дефект, вие ще си създадете цяло нещастие на себе си. Когато казва Писанието да възлюбиш ближния си, подразбира да търсите доброто, което Бог е вложил в твоя ближен. Не търсете неговите недостатъци, той сам ги чувствува. Ако ги намериш, кажи един начин, един прав път, как може да ги изправи.

Доброто семе,
НБ - София, 2.9.1934г.