Любовта към себе си е последствие на другите два вида любов. Любовта към ближния е причината, а Любовта към себе си е последствие от тази причина, а Любовта към Бога е началото, от което всички други неща излизат.

Ще ви приведа един пример за реалността и нереалността. Един мой познат разправяше един свой сън. Сънувам, казва той, една вечер, че иде един господин при мене и ми дава една торба пълна със злато. Хващам торбата с двете си ръце и я държа здраво, като си казвам: Вай, най-после уредих си работите. Няма вече сиромашия, няма страдания. В това време към мене се приближава един човек, който води една крава със себе си, иска да ми вземе торбата с парите. Аз държа торбата здраво, но той хвърля поглед към нея, а кравата току ме обикаля от една и от друга страна. Казах си: Ще ритна кравата, че ще види. И наистина, ритнах кравата, тя се събори на земята и се обърна с краката нагоре. И пак държа торбата здраво. По едно време усетих, че нещо ме заля подобно на вода. Събудих се, и какво да видя? В ръката си държа покривката на масата, а масата е обърната с краката нагоре. Шишето с вода, което обикновено седи на масата, е паднало на земята и водата от него разлята. Разбрах, че в съня си, вместо кравата, ритнал съм масата и съм разлял шишето с водата, която ме намокри и събуди. Като ми разправи този сън, аз казах на моя познат: Слушай, ти вървиш в крив път. Ако продължаваш да вървиш в този път, всичко за тебе е изгубено. Така не трябва да се живее. – Оттогава аз измених живота си, отворих друга страница на своя живот. Казвам му: Другояче трябва да се разбира животът. Истинското разбиране на живота седи в Любовта към Бога. Любовта към Бога е началото на нещата. Любовта към ближния, това е разрешението на нещата. В това разрешаване Любовта е подбудителната причина. Любовта към себе си пък е последното нещо. И ако животът на сегашните хора не върви, както трябва, то е защото те са обърнали този закон обратно. Любовта към себе си е последствие на другите два вида любов. Любовта към ближния е причината, а Любовта към себе си е последствие от тази причина, а Любовта към Бога е началото, от което всички други неща излизат. Значи, Любовта, Любовта към себе си е резултатът, последствието, последното нещо. Хората са обърнали този закон: Те са изоставили Любовта към Бога и към ближния си на заден план, а Любовта към себе си са турили на първо место, вследствие на което между хората съществува едно разединение. Хората не могат да се разберат, защото всеки тегли кесията си, кърпата или торбата си все към себе си. Всеки гледа да ритне кравата с крака си и да задържи торбата за себе си, но в края на краищата, вижда, че е ритнал масата, а в ръката си държи единия край на покривката. Това е нереално, както не е реален живот онзи, който почива само върху Любовта към себе си. Значи, на земята трябват три неща за човека: Той трябва да има глава, с която да мисли; дробове, с които да диша, и стомах, с който да яде. Ако тези три неща не са взаимно съчетани, никакъв живот не може да съществува на земята. Следователно, ако човек няма Любов в себе си, никакъв живот не може да съществува; ако няма и Мъдрост в себе си, никакъв живот няма да съществува и ако няма Истина в себе си, пак никакъв живот не може да съществува. Любовта е Божественото начало; Мъдростта е причината, а Истината в дадения случай е крайният резултат, т. е. Истината съдържа всичките блага. Когато някой иска да ти каже Истината, това подразбира, че ти трябва да бъдеш готов да му направиш някаква услуга.

Призоваха Исуса,
НБ - Русе, 23.9.1934г.